С близо година закъснение публикувам разказа на д-р Михаил Кръстев, известен общественик и деец на СДС в Пловдив от зората на демокрацията. Дългогодишен коментатор е в ivo.bg.
Когато ми се обади миналата година и ми съобщи, че е бил нападнат с нож от вбесен рашист, който му е нарязал лицето, бях разгневен, но не знаех какво да правя. Той беше е преценил да не се жалва пред властите. На въпроса ми защо не го е направил отговори лаконично, че им няма доверие, тъй като са на страната на рашистите.
Нашият общ приятел Георги Чунчуков го е посетил непосредствено след нападението и беше още по-шокиран от гледката с обезобразеното лице на Михаил Кръстев.
Междувременно пострадалият реши да сподели публично случая в коментарната част на ivo.bg. Изпрати ми и снимка с белега, останал след нападението, което той окачествява като опит за убийство.
Ето какво споделя той.
Разказвам, приятели.
Това стана на 27. 11. 2025. Оттогава живея втори живот. Вечерта към 9 отидох в една бирария да пийна бира. Малко след 10 си поръчах втора и в този момент на съседната маса седнаха трима младежи, които си говореха на руски. Попитах ги “От куда вый?” и ми отговориха “Из России”, на което им казах “Слава Украини!”. Единият скочи, дойде до мен, извади нож и се опита да ми го забие в лявото око. Наведох глава и ми разряза челото от веждата до косата. След това се опита да го забие в шията ми, но успях да се отдръпна. Хората наоколо се развикаха, двамата му приятели го хванаха и тримата избягаха. Целият бях в кръв. Пред заведението имаше такси, качих се в него, закара ме до хирургиите и там ми направиха 12 шева, превързаха ме и се прибрах.
Ще добавя, че винаги съм бил антикомунист и русофоб. Дядо ми е бил в лагерите в Ножарево, Заград и Белене. През 80-те бях забелязал една цикличност и разказвах за нея без да се крия: “През 1944 Москва заграби Източна Европа. След 12 г. – 1956 – Унгария се опита да се освободи, след още 12 – 1968 – Чехословакия и след още 12 – 1980 – Полша”.
Говорех, че през 1992 е нашият ред, но ние ще успеем.
ДС ме арестува през 1986 (вече бях лекар) и няколко дни ме разпитваха кой американец ми е казал това? Отговарях, че с американец никога не съм се срещал и сам съм видял това. Не ме съдиха, защото в московията вече имаше “гласност” и “преустройство”. После СССР се разпадна и Берлинската стена падна. Но като ме пускаха ме предупредиха: “Пускаме те, но продължаваме да те наблюдаваме! Ако кажеш още нещо против нас, ще те вземем със същата кола, ще те качим над хижа “Здравец”, там ще те застреляме и ще те заровим! Ще станеш “безследно изчезнал”! Нито ще си първият, нито последният!”
Още сънувам кошмари как ме убиват и викам на сън.
Досието ми от ДС е било 232 страници /така пише накрая/, но ми върнаха само 7 – другите били унищожени.
Да живее Украйна, която 5 години пази нас и цяла Европа от рашисткото зло!