В днешния изборен за България ден избирам да се дистанцирам от дребнотемието, каквото е гласуването за български президент на фона на събитията в света, определящи и мястото ни по (не)значимост според глобалните стандарти. Най-подходящо ми се вижда по този показател да стане дума за претендента за господар на планетата Доналд Тръмп. Ако крайният резултат от президентските избори у нас все още не е ясен, то е социологически вече необратимо ясно, че Тръмп ще загуби междинните избори в САЩ на 3 ноември.
Уви, не е ясно дали това би го настървило още повече да злодейства цели 2 години (а и два месеца, преди новоизбрания състав на конгреса да заработи на 3 януари 2027 г.) или загубата ще му надене усмирителна риза. Но във всички случаи краят на аномалията Тръмп наближава.
Текст, който отговоря на въпроса “Защо някои британци не харесват Доналд Тръмп”, е най-убийственият (убийствено точен, според мен и не само по мое мнение) словесен залп, изстрелван някога срещу това недоразумение. Текстът на Нейт Уайт ( Nаte White ) беше публикуван в британския The Times.
На Тръмп не му достигат определени качества, които традиционно харесват британците, започва кротко Уайт, след което преминава към безпощаден ураган от думи.
Той не притежава нито благородство, нито обаяние, нито хладнокръвие, нито авторитет, нито състрадание, нито остроумие, нито сърдечност, нито мъдрост, нито изтънченост, нито чувствителност, нито самосъзнание, нито скромност, нито чест, нито изящество-качества, с които, колкото и да е странно, беше надарен неговият предшественик, господин Обама.
Макар да може да е нелеп, той никога не е казвал нещо иронично, забавно или даже малко смешно. Нито веднъж, нито веднъж. Не говоря риторично, казвам го буквално: никога. За британците липсата на чувство за хумор е почти нечовешко.
Но в случая с Тръмп това е факт. Той изглежда дори не разбира какво е шега. За него шегата е груб коментар, неграмотно обиждане, акт на непредизвикана жестокост. Тръмп прилича на трол. Никога не се смее и забавлява. Само пищи от възторг и насмешка.
И най-страшното е, че не просто произнася груби и глупави обвинения. Той всъщност мисли така, когато ги произнася. Неговият разум е само роботизиран алгоритъм на дребнави предрасъдъци и инстинктивна злоба.
В него няма нито ирония, нито сложност, нито изтънченост, нито дълбочина. Всичко е повърхностно. Виждаме в него човек вътрешен свят, без душа.
В Британия ние сме традиционно на страната на Давид, а не на Голиат. Нашите герои са аутсайдери те Робин Худ, Дик Уитингтън, Оливър Туист.
НА СНИМКАТА: един от любимите герои на британците, наивното бедно селско момче Дик Уитингтън, което пристигнало в Лондон с котката си, вярвайки, че улиците му са постлани със злато, но в крайна сметка бил избран три пъти за кмет на британската столица.
Тръмп не е храбър и не е аутсайдър. Той е пълна противоположност.
Дори не е разглезено богато момче и лаком “чичко-паричко”. По-скоро прилича на голям бял гол охлюв, привилегирован Джаба Хат (на снимката от филма “Междузвездни войни, бел ИИ).
Още по-зле-той е хулиган.
Когато се намира между хулигани той внезапно започва да хленчи подмазвачески.
Той удря отгоре надолу, нещо, което един джентълмен не бива да прави. Всеки негов удар е под пояса. Особено му харесва да бие уязвимите или смълчаните. Бие ги, когато са паднали.
Ето защо фактът, че едно значително малцинство американци, може би една трета, наблюдават какво прави, слушат какво говори и след това си мислят “ Да, той , изглежда е по мой вкус”, и причина за объркване и голямо огорчение за британците.
В края на краищата е навъзможно да прочетеш нито един туит или да чуеш, както той произнася едно или две изречения, без да пропаднеш в бездната. Той превръща простотията във вид изкуство. Той е Пикасо на дребнавостта, Шекспир на лайнарщината. Недостатъците му са фрактални (комплексни- бел. ИИ). Дори недостатъците му си имат недостатъци и така до безкрай.
В света винаги е имало е имало глупави хора и доста злодеи. Но рядко глупостта е била толкова зла, а злото-толкова глупаво.
Той кара Никсън да изглежда заслужаващ доверие, а Джордж Буш-умен.
Ако Фанкенщайн беше решил да създаде чудовище, съставено от човешки недостатъци, той би създал Тръмп, а разкайващият се доктор Фанкенщайн би крещял от отчаяние “Боже мой, какво създадох?”.
Ако един идиот олицетворява телевизионно шоу, то Тръмп би бил негов декор.
Нейт Уайт