Плашипутинистът Радэв, който се опитва да плаши с война българите, избирайки Гюров, изкривява действителността с оповестената от него алтернатива.
Не, не избираме между мира и войната, а между “ да не предаваме Европа” и “продаваме Украйна”, на която нямаме нищо против да продаваме оръжие, за да печелим, но не и да я подкрепяме като (почти) всички европейци. Защото Гюров стои зад европейската теза, че да не подкрепяш Украйна е предателство срещу самата Европа, т.е. срещу собствената ни сигурност. Докато Радэвата проекция Йотовна продава на рашистката аудитория у нас и в самия рашистан лъжата за търсене на мирно решение, зад която стои на практика желанието Украйна да капитулира пред все така ултимативните условия на режима в кремъл.
До часове този текст, в който имам малка препоръка към Гюров във връзка с дебата му с Йотовна, ще остарее. Въпреки това ще (п)опитам риторично?
Коя е печелившата позиция на очевидния представител на българите, които искат европейски път на развитие, а не регреса чрез “прогреса” на партията на властта ( каквато все още дори не е регистрирана)?
Първо, Гюров трябва, както и досега, да си сдържа нервите. Обиграната другарка ще опита да ги къса с демонстрация на нейния стил да говори като последна инстанция от позицията на (все)знаеща.
И второ-същевременно не трябва да я взима прекалено насериозно. Да вземе пример от Зеленски. На въпроса с очевиден за всички отговор (дали Тръмп не се опитва да се опитва да го превърна в жертвен агнец с прехвърляне на отговорността върху Украйна за световната криза с горивата), Зеленски демонстрира на 14 октомври висш пилотаж без думи само с езика на тялото. Направи дълга пауза и отговори на журналиста от Скай Нюз с изразителна иронична усмивка, добавяйки единствено “това е моят отговор”.
Много притеснен и изнервен изглежда Румен Радев. Много. Явно губи почва под краката си. А “управлява” от няма и 6 месеца.
Към Георги В:
Бас държа, че имат и своя тайна социология, която ги напряга. Но са в менгемето на невъзможния избор дали да предпочетат да зарибяват проевропейски българи за сметка на рашистките избиратели. Бяха си повярвали, че ще могат да постигнат тази невъзможна сглобка на двете несъвместими неща, но разбраха как са се вкарали в грешен по условие сценарий, който е твърде късно да променят рязко.
С нетърпение чакам дебатите довечера не защото очаквам промяна на електоралните нагласи (ох, как обичам това клише), а по естетически подбуди – ще ми е приятно да ги видя един срещу друг.
Въпреки това се питам какво ли казва пиленцето на Българин – ако Гюров се реши да зададе любимия ми въпрос, ако РФ нахлуе във Варненско, Йотова ще търгува ли територия срещу мир, а тя отговори, че човешкият живот е безценен и ако се наложи, ще го направи – това ще намали ли нейния резултат или ще го увеличи?
Като оставим настрана тази малковероятна ситуация, наистина се надявам Гюров да оправдае надеждите ни…