Лесно е от дивана да се диви човек какво (още) можеше да каже Гюров в отговор на лъжите, манипулациите, недомлъвките, внушенията и прочее ехидно изречени изречения от Йотовна в телевизионния й дебат с него днес.
И понеже е лесно, пиша, макар и с известна мъка на сърцето.
Нахално беше от нейна страна да опакова България и Румъния като нещо еднакво във връзка с темата за руzките атаки в близост до двете страни. Не само защото румънската реакция е несравнимо по-ясна и категорична срещу тях, но и поради факта, че в Румъния се вихри истински скандал по адрес на България (представяна от Радэв). Съседите се чудят как е възможно до такава степен нашата власт да се снишава, че дори и Румъния да обвинява (че е привлякла нови рашистки удари с непреклонната си позиция да посочва виновника).
Гюров реагира на опита й да бяга от лична отговорност за помилваните от нея наркорецидивисти. Но не мога да се въздържа да не отбележа подмолния й опит да говори в множествено число в оправдателната си пледоария защо го е направила. Перфидно беше да промъкне това “ние”. Добре е, че Гюров все пак го отбеляза.
Така и не разбрах защо в щаба на Гюров не са разбрали, че Йотовна не е журналист, а провален журналист, прогонен от БНТ заради случая с “кървавото хоро на Виденов” през лятото на 1996-та, с което започна кариерата си на политик в БСП. Тя сама предизвика възможността фактът да й бъде напомнен от Гюров, когато въздъхна театрално какъв труден опит имала в журналистиката в “онова време”. Гюров пропусна златен шанс за златен гол с отиграване на вдигнатата топка. Не е компромат, а добре документиран факт.
Гъвкавата като змия другарка избяга от отговора на въпроса защо не вземе да се обади на путлер и да поиска той да прекрати войната срещу Украйна. Щяла да го направи по държавна линия в бъдеще, но остави без отговор защо не го е направила в качеството на сегашен президент.
Опита се без да е упълномощена да говори от името на Финландия да интерпретира телефонния разговор (наречен от нея “преговори”) на финландския лидер Александър Стуб с путлер като доказателство за правилно поведение (защото е работила с финландеца, познавала го лично).
Не реагира Гюров и на подлия опит на Йотовна да го дехуманизира като заяви злобно, че не го познава и по тази причина не желае да го оценява-при това след като той джентълменски й направи комплимент за нейната загриженост за българите в чужбина.
Рано убили баща й, успя да каже (отново) тя.
Не трябвало Гюров да се занимава със семейството й, излъга след това. Тук той беше направо безсилен да отговори нещо, освен, че никога не се е занимавал със семейството й. Дума срещу дума, иди проверявай в часовете, оставащи до изборите…
Ами да, убили са баща й. Факт.
Ами да, съпругът й … ( май е пострадал от инсулт). И за това ли е виновен Гюров?
На това му се казва “женски номера” за предизвикване на съчувствие, с извинение за израза към многоуважаваните от мен жени.
За ка(л)пак тя тури като черешката на захаросаната торта любовта като нещото, което за нея има най-голямо значение. Плоско и даже плоскодънно плаване е това плъзгане по течението на нейното женско минало през годините, когато е била в женската си сила по отношение на мъжете. На кого точно намига?
На финала, уж протегнала ръка за ръкостискане, усойницата не пропусна да използва последните секунди, за да клъвне добронамерения Гюров. Вметна, че тя го е назначила за служебен премиер. Само дето не се провикна като Иван Грозни, убивайки сина си: “аз съм те създал, аз и ще те убия”.
Иначе в рамките на дебата тя отказа да даде смислен отговор защо е избрала точно Гюров, макар всеки да разбира, че той ще да е бил най-добрата възможност за нея заради личните му качества (факт, припомнен от Гюров, когато каза, че тя е дала положителна оценка за управлението на неговото правителство).
Едва ли сценката е променила много нагласите на избирателите, но поне показа, че с пепелянка не можеш да се припичаш безнаказано под парещите лъчи на телевизионния прожектор.
Дано и българските селяни, които разбират от отровни змии, да са го забелязали.
