Струва си да си припомним някои отправни точки за сегашната победоносна руzка сглобка в българската политика.
“Интересното” е, че победилият на всички фронтове у нас товаришч Радэв упорито прехвърля вината за всякакви реални и измислени беди на днешна България върху предишните управления. Но не казва и дума на благодарност към тях, че те не само не подкопаха укрепването на рашизма по нашите земи, които буквално разкопаха за нуждите на газовата антиукраинска примка “Турски поток”, но на практика позволиха да процъфтят бурно бурените на продължението на “българо-съветската дружба”.
Единственият, доказал се във времето вече като бутафорен опит на доминираната от омразния модел “Пеевски-Борисов” да произведе нещо като противодейсттвие след десетилетия на бездействие срещу цъфтежа на рашизоидността тук, беше свързан с арестуването на Николай Малинов, самозвания вожд на “русофилите”, обвинен като руски агент, който изобщо не се криеше, че е такъв.
Ако не броим прогонването на цяла рота руски шпиони под дипломатическо прикритие от мимолетно управлявалото правителство на Кирил Петков, тази имитация на борба с влиянието на вражеската държава имаше обратен ефект. Видя се, че Малинов не само не беше “респектиран, не само спокойно си замина за москва, срещна се лично с царя и получи от ръцете му орден, но и необезпокоявано се включи със своята формация в политическия изборен процес в държавата ни.
Превърнаха го в пример за подражание на себеподобните тук. Никой не пое отговорност за този провал на българската държава да се защити, а отровният каймак в наши дни обра др. Радэв, приютявайки в своя самолет всякакви рашизоидни екземпляри с до неотдавна отпаднала необходимост (по Иво Христов, който и днес с гордост ни напомни от екрана на БНТ това свое определение спрямо опозицията) в рамките на покойната БСП или гравитиращи около нея.
Вярно, лично Малинов се провали унизително на попрището на изборите. Но стои въпросът: нима не се вижда зад тази димна завеса цялостният успех на прокарването на имперските интереси? Докато гледаха балона “Малинов” да се рее свободно в небесата ни, службите и прочее фактори у нас проспаха размножаването и препускането на едрия (су)рогат продукт на постсъветкото продуктово позициониране в България до степен, че днес страната ни се е превърнала в нарицателно за изключителен успех на това влияние в Европа като изключение от общата тенденция на континента.
Държавата, която е обявила България за свой враг, редовно организира по повод своя “Ден на народното единство” международно сборище на своята агентура за влияние в чужбина. Инкарнация на съветската международна шпионска мрежа Коминтерн от епохата на Сталин!
Коминтернът на Сталин е бил оглавен от българина по произход, съветския гражданин Георги Димитров, инсталиран след съветската окупация през 1944 г. за главен надзорник на концлагера “България”.
Претендент за подобна роля в съвременния коминтерн беше Николай Малинов. Бореше се да се докаже като номер едно не само сред путлеристите в България, но и на сред себеподобните рашизоиди в света.
Руzката му реч на форума пред царя през 2019 г., в която докладваше колко успешно е градил структури за влияние на вражеската държава в България, се отличаваше с ненадминато раболепие сред останалите участници в сборището. Струва си да си я припомним в оригинал за протокола на службите ни, които поспаха активирането на вражеските (да, това е думата) спящи клетки. Тази камбана е само едно ехо в графата “пропуснати ползи”, но не е лошо да звънне пак поне за сведение на онези у нас, които се чудят “откъде ни дойде пак до главата”.
“Н.Малинов: Господин Президент! Ваше святейшество! Дорогие друзья! Братья и сестры!
Я бы хотел, конечно, в первую очередь поблагодарить, поблагодарить от имени больше десяти организаций в Болгарии, которые уже величают себя гордо русофилами.
Когда мы 16 лет тому назад начинали свою работу и назвали себя перед миром и перед Богом русофилами, мы не знали, что будут такие серьёзные успехи. Но, наверное, и само имя подразумевает, подсказывает, помогает и направляет в этом направлении.
Так что я благодарю в первую очередь от своей организации: это 240 отделений, больше 35 тысяч организованных членов, которые практически ежедневно заботятся в данный момент о 258 кабинетах изучения русского языка в детских садах.
Заботимся о сотнях памятников, отмечаем круглые даты, издаём книги. На наших фестивалях и конкурсах участвуют десятки тысяч детей. И многие‑многие другие мероприятия, о которых я сейчас не намерен рассказывать.
Но хотел бы сказать, что, на мой взгляд, нас объединяет. Нас объединяет в первую очередь тот ветер перемен, который мы и весь мир видим от России. Это идея традиционных ценностей, это идея многополярного мира и на третьем, но не на последнем месте ‒ идея сильного государства. Эти идеи меняют мир, меняют мир к лучшему. И, наверное, за это по делам нас узнают, как говорится, и наши враги бьют.
Когда мы 16 лет назад начинали, первый опрос показал восеь процентов русофилов в Болгарии, сейчас 82 процента русофилов.
Мне кажется, это моё личное мнение, и тут хочу пару личных слов сказать, потому что многие из вас знают, что полтора месяца тому назад меня арестовали, арестовали вместе с 16 моими соратниками за то, что мы занимаемся этими делами, о которых я говорю, потому что в конце концов судить надо за дела.
Но в первую очередь мне кажется, что нас судят за те новые инициативы, которые мы выдвигаем. В первую очередь это инициатива создания международного русофильского движения. Если нам даст Бог сил осуществить эту идею, мне кажется, что этот фронт, я бы его так назвал, это поле работы с гражданским мировым обществом, в общем‑то, даст очень серьёзные плоды и в направлении возрождения интервидения, и во многих других проектах, которые бы могли нашу цивилизационную общность, которая делает мир лучше, поменять.
Конечно, какие бы силы с нами ни боролись, я могу Вас уверить и от своего имени, и от своих соратников, что мы не изменим своего пути и что всегда и в Болгарии, уверен, и в России найдутся люди, которые положат душу свою за други своя так, как это было последние 1500 лет.
Спасибо большое.”