Онзи ден си купих доста черен пипер (на прах) за броени центове и си помислих метафорично за днешната “девалвация” на тази стока, която е в основата на стремежа да европейците през късното средновековие да открият нови морски пътища, да обиколят света, да колонизират огромни държави с огромно население.
“Източноиндийската” английска компания на практика става истинският владетел на Индия (предимно по крайбрежието на Индийския океан около пристанищата, а не във вътрешността на субконтинента). Финансира плаването към екзотичния Изток предимно заради заради огромно търсене на черен пипер в Англия и в други забогатяващи в началото на индустриалната революция на Европейския Запад държави, в които апетитът за подправки ги е направил много доходоносно перо за търговците.
Ще рече, че горивото на мореплаването в епохата на големи географски открития, ако не броим, символично казано, лакомията за злато, е лакомията за пипер в буквалния смисъл.
Правя връзка с малка реплика и по отношение на друг пипер. Червения.
Изплавали са чували с тази популярна у нас добавка за манджи на морския бряг край Синеморец. Червен пипер в Синеморец. В огромни количества. Най-вероятно необичайното замърсяване с чували с червен пипер е резултат от ударите по търговски кораб близо до българската акватория.
Все бехме чувАли за добрия Дядо Иван, но чак да ни дарява с чували червен пипер много преди Коледа…
Дали пък след изплавалия червен пипер край Синеморец няма да бъде изхвърлен от вълните и черен пипер край Бяла, където на 70 километра от брега бяха ударени два търговски съда с дронове по въздух и вода?
Помня от детството си израза “къде изчезна като червения пипер”. Готварската суровина се продаваше по онова време с купони, раздавани по линия на Отечествения фронт в квартала.
Каква ли радост щеше да настъпи от внезапния прилив на червен пипер в онези години на вечния дефицит на елементарни стоки благодарение на “неизвестния” ( според нашите власти”) извършител, комуто дължим пиперливата чест да бъдем снабдявани по море с тонове (червен) пипер?
Източнорашистката (военна) кампания направо мяза на благотворителност за нас в сравнение с онзи английски грабеж, осъществяван от Източноиндийската компания, базирана в Лондон. Не случайно нашите русолюбиви управници се кланят на Изток
Не ни казват, апропо, дали морският дар е сладък или лютив, но се досещаме, че нямам как да не е сладък, щом ни го причиняват миролюбците от Изток.