// ПРЕДИЗВИКВАМ ГИ!

В БЕСЕДКАТА

ПРЕДИЗВИКВАМ ГИ!

Е, публикуваха най-сетне онова нещо, което има отношение към моята биография: съпричастност към някогашната ДС. Което , обаче няма как да е новина, защото многократно и отдавна сам съм съобщил тази част от биографията си, с която не се гордея. Никак не ми е било приятно, но съм го направил. Връщам се към мъчителния за мен преразказ по темата от уважение към стойностните хора, които четат моите текстове-само вчера, на 8 октомври 2008-ма, от моето мнение в блога са се поинтересували близо 7 хиляди души ( без да им предлагам мухлясали сензацийки). Правя го и поради разбирането, че не всички са чели моите откровения по въпроса в други издания.
В една от статиите си написах, че не се гордея с мазните петна в биографията си и ако изобщо мога да се гордея в това отношение с нещо, това е фактът , че не се гордея.
Още като директор на БТА, т.е. в началото на 90-те, обясних в интервюта, че съм несъстоял се стипендиант на разузнаването ( твърде лично е да обяснявам и е  недостойно да прехвърлям отговорността за факта, че изобщо съм кандидатствал за такъв стипендиант, макар да съм бил само на 20 години, с нулев жизнен опит извън комунистическия инкубатор) . Вече разполагам и с копие на писмената си декларация, в която заявявам още като студент, че имам намерение да сключа брак с моята приятелка, вместо да я изоставя заради кариера „ в органите на МВР”. Следва резолюция на някакъв началник, че не ставам за тези органи, щом постъпвам тъй.
Години по-късно, когато за пръв път стана възможно да си видя  досието  в разузнаването ( едва през 2007-ма), установих, че моето съгласие да сътруднича на същата служба , като условие да замина кореспондент на БТА в Бейрут, е формулирано като секретно сътрудничество. Не знам дали има по-долна степен в йерархията им, но на мен и това дъно ми стига. Никога не съм бил нито обучаван, нито „школуван”, нито произвеждан в някакъв чин, нито награждаван „морално и материално”, както изрично пише в досието ми ( и за това разполагам с документ- ако имам желание, мога вече да осъдя с помощта на доказателства всеки клеветник, който ме „произвежда” в „доносник”, офицер или каквото и да било, защото всяка една такава хипербола за мен е позорящо обстоятелство-знам, знам , на желаещите да се погаврят и „секретен сътрудник” им е достатъчно…).
От Първо главно на ДС са ме „произвели” в свой секретен сътрудник, защото им е трябвало да запушат зейналата дупка в кореспондентския пункт в Ливан                     ( впрочем, толкова бързаха да решат кадровия си проблем, че пропуснаха да ме направят набързо и партиен член,  а и не ми дадоха шанс дори да се науча да карам кола, без което в Ливан си бях направо загубен, цяло чудо е, че се блъснах само 4 пъти със служебната кола, докато се учех в движение между кратерите от снарядите). Никой от стройните редици на партията и офицерския им корпус под прикритие не е приел да става военен кореспондент – а това им е била специалността! Като гледам сега списъка, колко кадрови военни разузнавачи е имало в БТА , а те, в мое лице, са изпратили един аджамия с две години трудов стаж като репортер, работил само на бюро, превеждайки вестници и списания! Голям зор, голямо разузнаване и голяяям „разузнавач” има в този сюжет.
Смешно , или не, фактите са такива. В самото ми досие има и още куп странности (  от преписката открих че най-интересни са били връзките ми със западни журналисти и нито един арабин не им е привлякъл вниманието покрай мен  – за какво се трепах да го уча този арабски език 5 години-значи знанието на арабски език не е било толкова важно и онези другари със западните езици, които щяха да са им толкова полезни за задачите им в Ливан, просто са кръшнали!) . Но няма да Ви занимавам с подробности. Сигурен съм, че вместо мен ще се намерят ентусиасти да изнасят за сведение и забава каквото пожелаят-сега вече не просто им е позволено, но най-вероятно и ще бъде поръчано „на когото трябва”. В досието ми е пълно с „другарят каза това, другарят замина, другарят се завърна”-колко „вкусно” е само това да ми се припомни днес, четвърт век по-късно, когато водя своите битки с другарите, нали                 ( нищо, че прилича повече като да са ме следили мен, а не аз да съм шпионирал някого и нещо)?!
Когато ми предлагаха да им сътруднича, като условие да замина в Ливан, можех да кажа „не, не ви ща омразното тоталитарно сътрудничество, защото ще дойде 10 ноември и историята ще оцени моя демократичен подвиг”! Но вместо това съм приел компромиса, за да стана това, което винаги съм искал- журналист и не къде да е, а в тогавашната Мека на журналистиката, защото Ливан , така гнусливо  ( да не кажа друго) избягван от кадровите ченгета, на които са предлагали да заминат ( отказвали са включително и поради факта, че журналистиката е била за тях само камуфлаж, но не и призвание) беше водеща световна тема. Беше грамаден, неочакван, невероятен шанс за мен, особено, след като вече веднъж бях казал „не” на ДС и имах всички основания да смятам, че не ми се радват особено.
От положението на днешната си информираност бих постъпил иначе, за разлика от вкупом гордите със съпричастността си към ДС, които биват изобличавани и след това като един заявяват как отново биха постъпили по същия начин.
Не позволих да бъда изобличаван, няма да допусна и да бъда тикан в техните редици – те само това и чакат, за да триумфират. Понеже коронният им номер е омаскаряването на такива като мен, именно като ги оприличават на себе си.  Онези мои „доброжелатели”, които обичат да повтарят, че нямало „бивше ченге”, всъщност играят тяхната игра. Някои неволно, други-преднамерено. Но и едните и другите вършат една и съща работа по подпомагане на любимото пропагандно оръжие на другарите, които обичат да внушават колко са всевластни.
Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо.
Твърдя отново , че ДС , с всичките й метастази, заслужава единствено и само да бъде разконспирирана и обезоръжена. Не толкова и не само заради миналото, когато ДС беше основен инструмент за охрана и сплашване на превърнатия в стадо народ, колкото заради бъдещето на нашите деца, които, за разлика от моето поколение, имат шанса да избират пътя си сами. Отказът това да бъде сторено е заявка за повторение на миналото.
На онези, които твърдят друго, ще задам само един въпрос: ако социалистическият ни лагер е бил толкова чуден земен рай, охраняван от тях, защо милиони хора бягаха от комунистическите му тучни ливади в капиталистическия ад, а желаещите да извървят обратния път бяха толкова, че направо се знаят поименно?
Бих могъл да Ви приложа списък на световно известни „ренегати” на комунизма, чиито принос за разгрома на комунизма като идеология, авторитет и практика е не просто голям, но в някои случай-решаващ. Това се големи имена сред писатели, политически дейци, интелектуалци. Но няма да го направя, за да не давам поводи за подигравки, че се сравнявам с тях ( знам, подигравките и без това няма как да избегна, особено от страна на дребни душици, радостни да хвърлят камък от засада, което ги кара да се чувстват по-значими) .
Дейността ми като гражданин и журналист винаги е била и е на показ.  Никакви кукловоди не могат да ме отклонят от осъзнатия, зрял информиран избор на активна позиция срещу мракобесието, част от което е именно съзаклятието на тайните служби срещу модерна България, мистиката на тъмните сенки от миналото. Тяхното изваждане на показ ги лишава от „магическата им сила” – престават да бъдат стряскащи сенки и се превръщат в обикновени семки, семки занимавки за онези, на които изобщо им се занимава с тях.
Тази позиция ми е струвала доста изпитания. Но каквото и да ми се прибави към тях, няма да се откажа. Най-малкото няма да ИМ позволя да ме откажат.
Нека опитат пак, предизвиквам ги!

Share on Facebook

Discussion

80 comments for “ПРЕДИЗВИКВАМ ГИ!”

  1. Моето мнение вече го заявих на сайта си – още като видях списъка.

    Posted by Радо | октомври 8, 2008, 19:31
  2. Г-н Инджев,
    Разбирам омерзението Ви от случващото се. Непредубедените хора Ви познават, чрез това, което пишете. И не от вчера.
    Предполагам, че Ви е тежко и гнусно. Но трябва да го преодолеете.

    Posted by Алеко | октомври 8, 2008, 19:58
  3. дс е един октопод, които още мърда и е необходимо хора от вътре да го лишат от въздух.Всеки човек има право на собствен избор и много се надявам да не ни разочароваш.А в миналото от тях просто нямаше отърваване особено ако си образован,знаеш езици, искаш да работиш в чужбина.наследниците на цървуланите все още управляват,но ти и други като теб трябва да помогнат да бъдат изритани.

    Posted by nikolai | октомври 8, 2008, 19:59
  4. Поздравления! Не са много хората, а още по-малко журналистите, които не се дават на “ДС, с всичките й метастази” и даже ги предизвикват.

    Posted by Нина Тодорова | октомври 8, 2008, 20:14
  5. г-н Инджев,
    В нашето близко политическо минало няма хора без петна, може би защото гледната точка към него не е еднозначна. Тя пък не е такава защото нямаме консенсус като общество към миналото си. Нямаме консенсус пък защото … и т.н.
    Нещата се случват постоянно и са в зависимост едно от друго. Ако всеки от нас проследи веригата ще открие собственото си място в нея, съответно и собствената си отговорност. Но всичко това само ако не го е направил и ако има желание да го направи. “Демокрация” е разтегливо понятие, особено що се касае до приелото гражданственост у нас определение, както и тълкуването му от всеки един. А иначе си има точна дефиниция. Винаги може да се достигне до отговорите самостоятелно. Всъщност точно това е важното. А Вие си водете войните, имате това право.

    Posted by flyco | октомври 8, 2008, 20:42
  6. Иво, всичко, което си правил и казал до сега доказва, че не си от “тях”.
    Не им позволявай да те изкарват един от тях.
    Нямаш от какво да се срамуваш.
    Чета те с огромно удоволствие, за което сърдечно ти благодаря.
    Бъди здрав.

    Posted by познат от Сю Джейпъл | октомври 8, 2008, 20:46
  7. Стискам Ви палци!

    Posted by Павел Николов | октомври 8, 2008, 20:58
  8. И аз също Ви благодаря за това нужно обяснение. (дойдох на този сайт за втори път днес, защото бях сигурен, че ще го намеря).

    Аз Ви вярвам и Ви разбирам. Това което е дразнещо и жалко е, че репресивната система която 50 години трови нацията се ползва за смешни цели и то от същите хора, които са виновни за това, че нейните реинкарнации виреят тук дори и днес.

    Posted by Воланд | октомври 8, 2008, 21:00
  9. Г-н Инджев, аз съм Ваш постоянен читател, защото Вашите статии ми доставят истинско удоволствие и ми дават надежда че в България рано или късно нещата ще станат нормални и много от нас ще се завърнат обратно.( От 13 години аз и моето семейство сме навън).
    Фактите, които изнесоха не променят моето мнение за Вас.
    В живота всеки човек прави грешки. Няма безгрешни затова не мога да си позволя да съдя другите, най малко Вас-човек който открито заявява позициите си и ги отстоява. Не позволявайте да Ви отклонят от достойния път , който сте поели. Бог да Ви благослови и да Ви даде здраве и сили да продължите напред. Ние – Вашите читатели Ви подкрепяме.
    Благодаря Ви
    С уважение:
    Димитър Атанасов

    Posted by Димитър Атанасов | октомври 8, 2008, 21:03
  10. тази позиция е интересна, морална и истинска…за човек, който се оправдава .. и бяга …остава вече само мълчание….

    Posted by пенчо питанката | октомври 8, 2008, 21:08
  11. Г-н Инджев единствен обяви, честно и, забележете, не постфактум, а предварително, за този факт от миналото си. Тъй като казусът обаче въпреки всичко е твърде важен, интересен и заплетен, аз обещах днес тук, в този блог, да напиша нещо по този въпрос в най-близко време.

    Аз много съм писал по темата за ДС. Написаното съм събрал в своите две книги, именно в БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, излезли по книжарниците наскоро, за които ченгесарските медии най-упорито мълчат. Примерно преди доста време писах по един друг, сходен повод и случай: когато се разбра, че и Тодор Колев е бил сътрудник на ДС. Ето сега линкове към тия и някои други публикации по темата за ДС, в които съм изразил позицията си по такива наистина сходни, ала и съвсем различни случаи; всеки от тия случаи е уникален, понеже касае съвсем различни личности и също така различни човешки реакции, простиращи се между диаметрални нравствени полюси:

    Срам, голям срам: а вас срам ли ви е, драги български граждани?!

    Ода за доброто ченге (също и тук)

    Мен ме е срам, че президент на България е Гоце Първанов, а вас?

    Тъй седят вече и на държавната трапеза: милиционер – роднина, милиционер – роднина, милиционер – роднина…

    А Тодор Колев го обича(х)ме…

    И ти ли, Тодоре – или защо няма да ги стигнем… американците?!

    Интервюто на Т.Колев: може ли да се усети кога един добър артист лъже?

    Тия публикации са предварителен и подготвителен материал към трудната тема. Иска се внимателно вникване и преценка по най-фини и мъчни нравствени проблеми. По тази причина на мен ми е нужно време да разбера и да напиша как аз виждам проблема.

    Ще пиша не защото съм някакъв самозван нравствен ментор, а защото съм философ-изследовател, за който визираният проблем е голямо предизвикателство…

    Posted by Ангел Грънчаров | октомври 8, 2008, 21:09
  12. аз пък винаги се водя от принципа “По делата им ще ги познаете”. И точно заради делата в този сайт се връщам по няколко пъти на ден, да проверя, дали няма нещо ново. Продължавай в същия дух, Иво, и хич да не ти пука! Единственият начин да победят гадовете е, ако се свием в ъгъла и мълчим!

    Posted by николай | октомври 8, 2008, 21:12
  13. благодаря за навременния и искрен отговор!хората,които Ви вярват, го очакваха и заслужаваха!

    Posted by силвия | октомври 8, 2008, 21:26
  14. Днес, като прочетох списъка останах неприятно изненадан заради името “Инджев” в него. Аз съм на 30 години и не знам дали по онова мрачно време за младите хора с мечти, копнежи за добър живот и житейска реализация е имало начин да ги реализират без да се сблъскат с Държавна сигурност и какво е струвало това? Но съм дълбоко убеден, че повечето беди на днешна България идват именно от бившата ДС. Твърдо съм на мнение че няма “добри” ченгета, дори и след днешния списък. Прави чест на г-н Инджев, че в миналото е признавал за своята обвързаност със службите, но … но няма “добри” ченгета – това за мен е пътят, пълна лустрация и пълно заклеймяване на всички свързани с ДС, включително ако между тях са моите родители или близки.

    Posted by Рашев | октомври 8, 2008, 21:41
  15. Г-н Инджев,поздравявам Ви за дос-
    тойната гражданска позиция!Мисля,
    че изразявате много точно мнението
    на мислещата и уважаваща себе си
    част от българския народ.

    Posted by Иван Славчевски | октомври 8, 2008, 21:50
  16. За човек не може да се каже какъв е, докато не си отиде от този свят!
    С голямо удоволствие чета всяка статия на г-н Инджев. Каквото и да енаправил на двадесет години или по-късно, отдавна няма значение. Пепел. Сега е важно какъв е. И много дабре разбирам за какво говори. Просто е майстор на перото и не си вади пръста от болното място на държавата и света. А то си е бившите комунисти …
    Утре, г-н Инджев може да станете всичко …. но днес сте си СУПЕР ЖУПНАЛИСТ!
    Бъдете жив и здрав!

    Posted by морето | октомври 8, 2008, 22:44
  17. Нищо достойно не виждам в поредното оправдание този ДС кадър. Винаги е мишкувал по темата, никога не е казвал ясно с какво се е занимавал. Сега като го изобличиха с документи се разприказва.
    За всички нормални хора е ясно, че в Москва не пращаха без съответния произход и проверки, още повече в Бейрут без да си ДС кадър. Всичко е точно! По ясните правила на онова време. Инджев не е пратен защото нямало кой да иде – хайде холан! имайте поне малко срам и замълчете.
    С този смешен плач се опитвате да се скриете в редиците на тези, които успяваха по трудния начин без протекции и ДС и запазиха морала си плащайки скъпо за личната си свобода.

    Posted by тодор иванов | октомври 8, 2008, 22:47
  18. Г-н Инджев,това вече е минало сега е ваш ред!идва,, 11,10,2008,Искам ви в

    Posted by apostol4o | октомври 8, 2008, 23:04
  19. Дерзай!!!
    Остани верен на себе си!

    Posted by Слав Янин | октомври 9, 2008, 00:22
  20. За съжаление народът продължава да си е все същото стадо.

    Posted by Тодор | октомври 9, 2008, 00:29
  21. Всеки прави грешки и никой не е застрахован, че няма да сгреши. Важно е да ги осъзнаеш, да намериш сили да ги признаеш и да продължиш напред. Да се самобичуваш цял живот за една грешка е тъпо и ненужно. Към такива грешките от миналото с усмивка и с внимание напред да не ги повтаряме.
    За вас съдя по делата ви, особено за направеното през последните 20г.
    Бог да ви помага по пътя който сте поели, не се съмнявам, че ще го издържите достойно до края :)

    Posted by Карина | октомври 9, 2008, 00:40
  22. Наверно поради някаква свенливост не мога да ви кажа точното си име. Аз съм един от съвсем малкото в този български свят, които след няколкогодишни терзания оповестиха публично краткотрайната си принадлежност към ДС.Това изживяване ме е белязало за цял живот и го съзнавам само като позор. Господин Инжов, Иво – на този свят покаянието се среща многократно по-рядко, а позволете – и е многократно по-достойно от героичната постъпка.Вие го извършихте и сега в моите очи стойността ви на човек и професионалист е многократно по-голяма.Казва ви го човек, който се понусява от всеки разкрит агент, който замълчава или заявява, че не помни какво точно е правил, че е вярвал в идеите, че е изпълнявал патриотичен дълг или, че “не му пука какво си мислят другите за него”… Независимо от функциите им на държавници, дипломати, висши съветници, писатели или водещи журналисти, тези хора извадиха на показ истинските си визитни картички, на които под името им е отбелязана действителната им професия: негодяй. Моля ви продължавайте делото си. След като прочетох последните ви редове мога да оповестя, че ви вярвам още по-силно. Тази страна, пълна с престъпници не се нуждае от светци, а от хора, които се съзнават като грешници.И страшно искат повече да не грешат.

    Posted by Дончо Аврамов | октомври 9, 2008, 00:47
  23. Г-н Инджев, аз също се опитах да Ви предизвикам към дело полезно за всички, като Ви писах два пъти. Възможно ли е да не сте получили писмата ми? Ваше право е да приемете или да откажете, но Ви моля да заемете позиция. Кажете просто да или не!

    ОТГОВОР:

    Да, получих ги, извинявайте, че не Ви отговорих…Заливат ме е дни неща…
    Трудно мога да да Ви бъда полезен с нещо в доста експертната Ви инициатива. Но Ви благодаря за нея и за усилието да ме приобщите.
    Дано все пак съм полезен с това, което пиша…

    Posted by Костадин Златков | октомври 9, 2008, 00:53
  24. Ivo kazvash kakvoto imash da kajesh po-gore po vaprosa i kakto obiknovenno, kazvash go dobre. Na Gotze niakak si ne mu se ottade da kaje neshto smisleno po sashtia vapros. Neshtata togava biaha takiva. Koito e okolo tvoiata vazras, znae poveche ot dobre za kakvo stava duma. No kakto niama bezplaten obiad, taka triabva da si palatish smetkata makar i sled dvadeset godini. Nima kak. A i v interest na spravedlivostta, kakto i da go obiasniavash, triabva da platish. Ako pitat men, az mislia, che tova i pravish. Imash kritichen pogled, imash pozitzia i otzenki na stavashtoto v rodnoto country, koeto e griah. Da si nezavisim i kritichen v edno bolno obshtestvo s nechistoplatno politichesko i darjavno upravlenie, e poveche ot griah.
    Nadejdata e che, nikoga ne e kasno da zapochne edno prechistvane. Edni prechistvat sas slovo, drugi prochistvat s chukove.
    I tova ako ne e predizvikatelstvo.

    Posted by Todor Uzunov | октомври 9, 2008, 01:03
  25. На мен ми е странно защо пак заръфаха тази тема. И плашат, че сега ще подпукат БНР и БНТ, където ще проверяват над 1000 журналисти!

    Това са сред най-нещастните колеги, които работят за по 200-400 лева на месец.

    В същото време НетИнфо пише, че агент е бил: “Красимир Методиев Друмев – сътрудник, секретен сътрудник, агент на ДС, управление Шесто, отдел първи, отделение второ; ПГУ; управление 06, отдел 01, отделение 01; управление 06-01-05, псевдоними Огнян; Дунаев. Главен редактор на сп. “Паралели” от 01.07.1991 г. до 05.04.1994 г. Бил е кореспондент в Бон и Ню Йорк, както и зам.-генерален директор на БТА и БНТ.”.

    И спестява, че той е главен редактор на “Нешънъл Джиографик”. Все едно че кариерата му свършва през 1994 година.

    Колеги от “Санома Блясък”, толкова ли се срамувате от своя Красимир, че се дистанцирате така категорично от него? Вместо да подкрепите един толкова успешен главен редактор на толкова успешно списание, вие свенливо премълчавате каква длъжност той заема при вас?

    Или може би сте решили скоро той повече да не я заема?

    Според мен пак се опитват да отвлекат вниманието от нещо ужасно, което вършат управляващите. Жалко обаче, че “агенти” като “Огнян, Дунаев” ще си го отнесат. Дано да не съм прав! “Нешънъл Джиографик” е прекрасно списание. И именно под ръководството на Друмев. Ако саномаджиите се поддадат на правителствената провокация и махнат Дунаев, ще сгрешат!

    Posted by Клюки | октомври 9, 2008, 01:54
  26. Банална “случка”. Всички учили в СССР са такива. На по ценните и перспективни секретни сътрудници, досиетата бяха унищожени, а на по неценните оставени за всеки случай, при голямата чистка извършена от генерал Семерджиев. Ами унищожените досиета от всички партии и правителства властвали досега.
    Кои са и като какви се подвизаават днес тези с унищожените досиета.
    Бившите и най-ценни сътрудници на ДС. А ТЕ СА ХИЛЯДИ…
    В това е големия проблем.

    Posted by Иванов | октомври 9, 2008, 02:24
  27. Благодарение на afera.bg, които бяха поместили вече това Ваше мнение, успях да прочета това още днес. По принцип и аз като много други Ваши читатели предполагам влизам по няколко пъти на ден, за да проверя за всеки случай дали няма нещо ново. По принцип знам че поне по веднъж на ден пишете по някоя важна тема, но винаги се надявам да прочета още и понякога да си призная ме е яд че може би не сте доразвили някоя Ваша позиция. Радвам се че сте отговорили толкова бързо, Господин Инджев, и мога да кажа че много ми олекна след като прочетох горните редове.
    Не смятам че трябва да има от какво да се срамувате за миналото си. Очевидно в онези години единствения начин, за да постигнеш нещо в родината е било да сътрудничиш до дупка на ДС. Искаш привилегии ама за да получиш трябва и да дадеш. Това го казваше героя на Васил Михайлов във филма “Маргарит и Маргарита” и мисля че това най=добре синтезира “основоположната идея” на онези времена.
    За финал съм сигурен че и занапред няма да отстъпите от позициите си и ще жилите с перото си всички онези, които псуваме, но само толкова май. Поздравления!!!

    Posted by Ангел Христов | октомври 9, 2008, 05:04
  28. Този списък не е интересен.
    Моето детство мина в онова както се изрази някой “мрачно” време. Имах щстливо детство. Бях чавдарче, после ме приеха пионер. Занимавах се с активна пионерска работа и ходех на асамблеи и лагери в чужбина (не само в СССР), после бях и активен комсомолец, като студент пак бях “активист”…, и тогава подписах едни документи, че ще браня Родината (във връзка с едни бомби по едни влакове и гари, ако си ги спомняте). Аз не се срамувам от това, че подписах онези документи. И сега пак бих се оставила да бъда вербувана срещу подобен тероризъм.
    Но ми е много страшно… Защо ни връщат в миналото? Това са 20-40 години – това е един цял живот – толкова много неща са се променили (напр. появи се Интернет)
    Аз искам днешния списък… на корумпираните сега.

    Posted by Marci | октомври 9, 2008, 06:02
  29. Г-н Инджев, доброто, красотата и ИСТИНАТА, а също и СВЕТОСТТА, или представата за съвършенство, са ония висши представи, благодарение на които изобщо сме човешки същества. Нито едно обаче не може без истината.

    А пък истината е онова, което, по думите на Спасителя, ще ни направи свободни. Да живеем тогава според истината!

    Posted by Ангел Грънчаров | октомври 9, 2008, 06:32
  30. Иво, не знам как ще ти прозвучи, но важното е съвеста ТИ да е чиста.1998г.си прочетох досието.В читалнята на Гурко имаше няколко човека на които досиетата им бяха по половин метър височина. Почуствах се гузен, моето беше много тънко.Няма по голям съдник от собствената съвест.Мисля,че си искрен.

    Posted by преброител | октомври 9, 2008, 09:25
  31. България има огромна нужда от хора като Вас.Такива с достойнство и чест.Няма нужда от повече думи.Успех.

    Posted by fen | октомври 9, 2008, 09:31
  32. Г-н Инджев, смятам че повечето западни журналисти в онези години са помагали на разузнавателните служби на страните си, така че не виждам нищо нередно в дейността Ви. Проблема е че ДС се е занимавала основно с мачкането и потискането на народа – ако бяхте човек, който е донасял на службите за думите и мислите на близките си, едва ли някой би Ви простил, колкото и извинения да бяхте написал. Но от думите Ви и гражданската позиция, която защитавате, мога да бъда сигурен, че никога не сте били доносник! Никому не дължите извинения – живота е бил такъв и сте живяли според правилата на онова ужасно време – достатъчно е че навремето имахте доблестта да признаете сам работата си като сътрудник – нещо, което доколкото знам никой ваш колега не посмя да направи…

    Posted by Георги Георгиев | октомври 9, 2008, 09:46
  33. Радвам се на подкрепата към Иво, която изказват гражданите тук и искам да се присъединя към нея.

    Posted by Петър | октомври 9, 2008, 10:10
  34. Навреме и добре казано, г- Инджев.
    Вероятно ще се наложи пак и пак да “обяснявате” – няма как. Докато пишете в този дух, Вашите текстове ще ви отличават от “тях”.
    Само се питам, как решават на кого да вдигнат чук и на кого досие?

    Posted by Симеон | октомври 9, 2008, 10:27
  35. Г-н Инджев,още в 14.47 ч. на 08/10/08 забелязах -вероятно и първото съобщение-,което ме изпълни с гняв и негодувание,поради изобретателността на ченгетата.
    Но колкото са виновни те,още повече е порочната система на самонапомпване за “повече точки”,което Г.Коритаров изразява със собствените им думи:
    “Бе ти не разбра ли че няма,да ни наддумаш….!”Има си хас!
    Горното не снема историческата отговорност на БКП,което поражда тлееща ненавист и омраза в обществото,ето вече близо 20 години след 1989 г.
    Затова наскоро говорих за аналгични процеси,за Монклоа,и ролята на ИКП в умиротворяването на Испания.
    А и затова не вярвам,че с още по-порочен гръб от Москва,ще е възможно “разконспириране и обезоръжаване”,тъй като БСП умело лавира с тъжно-известната европейска левица,а българските й опоненти до един са сбъркали априори исконната историческа насока пред паметта на преминалите в “другия полк”
    Затова наскоро лансирах и предизвикателството,какво се иска от тъжно-известни герои като Т.Донвчева,Я.Стоилов,бившия дупнишки кмет и др.,за да останат в историята!
    Защо?Днешният елит-можеще!!!,но пропусна да го стори и иде времето на Кмета.
    Хич друго да не направи, Б.Борисов ще остане в Истоирята,именно като разконспирира и обезоръжи,а не прибягва-или с хули или с номера за ордена на Царя/16.6.08/,по идея на премиера С.Станишев и парафиран от президента Г.Първанов.
    Хайде холан,на Симеон ІІ му е останало само до ордени…ще го приеме учтиво,възпитано и вежливо,както той умее и толкоз…но на пролетарските велможи,пак няма да им текне,като каква Историческа правда е нужна,ако ще да празнуват не осем,а и осемнадесет месеци …Независимост.
    Дано поне от уважение към нивото на Блога,някои не посмеят да сбъркат държавни съображения с монархизъм,който е само една от нейните одежди!!!!
    А г-н Инджев,да върви напред,защото и Бог види,а е знайно,че далеч по-бележити исторически личности от римско и време оно,са се старали да си нямат работа с подобен съюзник…какъвто е неговият на скромен водещ!

    Posted by Йов | октомври 9, 2008, 10:30
  36. Изказвал си мнението много пъти, не искам нито да се повтарям, нито да доказвам очевидното. Радвам се, че водихме заедно една битка, която се наричаше “Статия на свободата” – твоята рубрика в “Демокрация”.
    Но понеже битката продължава, трябва да я водим докрай.
    Стискам ти ръка, бъди здрав!

    Posted by Славимир Генчев | октомври 9, 2008, 10:42
  37. “Изказвал съм си мнението много пъти” – така трябва да се чете началото, нещо клавишите не реагират…

    Posted by Славимир Генчев | октомври 9, 2008, 10:45
  38. Posted by ЕЕ | октомври 9, 2008, 10:50
  39. Г-н Инджев, не бива да се оставяте да ви манипулират. Манипулацията може да се извършва по много начини, като единият от тях е да ви карат редовно да се оправдавате на висок глас. Тогава целият смисъл от сегашната ви дейност ще се изгуби, което е и целта на някои от тях.
    Сега е лесно да се съди за едно време, но истината е, че тогава нещата се виждаха съвсем под друг ъгъл.
    За мене компрометиращата част от професионалната ви биография не е ДС, а престоят в бтв. Контрастът със Свободна Европа беше голям и сега с този блог е още по-голям, а и свидетели са много хора.
    Това го казвам не за да съдя, а като наблюдение.
    Все пак, в момента ви се възхищавам; този блог безспорно е най-интересният политически блог на български. Желая ви да сте здрав (от Огнян стефанов насам това пожелание придоби много по-различен смисъл) и упорит.

    Posted by Игор | октомври 9, 2008, 11:04
  40. Иво, виждам, че си мъжко момче. Мисля, че си прав в написаното!

    Posted by @ндро | октомври 9, 2008, 11:11
  41. G-n Injev , vie ste silen 4ovek i prekrasen jurnalist . Gordeem se s vas .

    Posted by Kirov | октомври 9, 2008, 11:30
  42. Редовно публикувам във vlastta.com анализите ви. Позволявам си да го правя без да ви питам, защото съм убедена, че искате да ги четат повече хора. Няма да скрия, че ме заболя, като прочетох името ви в поредния списък. Но след изповедта на Свобода Бъчварова, вашите думи обрисуват още по-пълно кошмарното време, в което сме живяли. Убедена съм, че всички заедно, всеки със своя малък периметър на влияние, ще попречим на “тъмните сенки от миналото”.

    Posted by Веселина Савова | октомври 9, 2008, 11:46
  43. Уважаеми (само заради фразата) г-н инжев, колкото и свободни да са словата ви, те всъщност вече са промити не знаем дали да хванат вяра. вълка сменял козината си … а вие!?

    Posted by CaMO_MuHaBaM | октомври 9, 2008, 12:00
  44. Господин Инджев, това, което сте написали е достойно да влезе в поредицата “31 забравени любовни романа”. Уви, точно като в любовните романи и повечето твърдения тук са странни и сълзливи.

    Posted by ALEX | октомври 9, 2008, 12:02
  45. С уважение!

    Posted by Бесарабски | октомври 9, 2008, 12:03
  46. Хубаво е, че мога да Ви поздравя. Поздравявам Ви!
    С Вас си отиде и последния качествен (аналитичен) журналист от българските медии. Има нещо особено важно в статията Ви и то е формулата, по която се става качествен журналист. Другият вариант, да те хванат за ушите и да те пуснат в някоя медия, ражда барековщина, ако искате цветанкаризовщина, миленцветковщина и пр. кухарщина.
    Трябват години и предизвикателна среда, за да се изгради журналист от Вашата класа, и беше страхотен „лукс“ (разбирай глупост)от страна на БТВ да ви загуби. Не си мислете, че пиша раболепно, пиша ЕГОИСТИЧНО, защото ми се слушат и гледат сериозни анализи.
    Един въпрос към коментиращите: Представяте ли си Бареков във Бейрут? В оня Бейрут, който аз помня от репортажите преди години. Щото аз си го представям на виенски бал с фрак и провиснали от мускали джобове.

    Posted by гутенберг бей | октомври 9, 2008, 12:08
  47. “Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо.”

    А какво ще кажеш за хората които НЕ са били? Ти не си ли бил в по-добра позиция в сравнение с тях. Не си ли се възползвал по един или друг начин от твоята принадлежност и респективно тяхната липса на принадлежност. Какво щеше да се случи в България, ако всички се носеха по течението и никой не се беше противопоставил? Разбира се, че си обвързан, обвързан си с това по дяволите! Защото множество хора се издигнаха благодарение на принадлежността си към ДС за сметка на други. Не ме разбирай погрешно, не смятам, че си некадърен, или че не заслужаваш това което си постигнал. Смятам, че въпреки всичко което представляваш си го постигнал за сметка на други хора. Лицемерно е да твърдиш, че не си обвързан с режима, който те е направил това което си по един или друг начин!

    Posted by Васил X | октомври 9, 2008, 12:29
  48. Живяла съм активно и тогава и сега, истината за онова време не е една, живяла съм спокойно,самият живот беше ясен и програмиран, всички бяхме чавдарчета, пионери и комсомолци, не беше тайна, че умните и кадърни деца и младежи насочваха вниманието към себе си от службите, тези, които сега осъждат и критикуват, наистина не знаят, че въпросът за избор не и хрумвал на никого, по простата причина, че това беше нашият свят, нашият живот, нашият поглед към нещата, тогава се говореше само за дружба между България и братския съветски народ,за равенство, за партията майка-закрилница, мозъците ни бяха промивани още от началното училище; всеки един от нас не би се замислил да откаже каквото и да било, свързано със ползата за Родината, и ако някои от нас не са в тези списъци,това не е защото сме били против системата или дълбоко и самоотвержено сме се борили срещу нея, а само защото никой не ни е придложил да я “браним”, това е истината, всички над 40 години би трябвало да го знаят; сега се сещам и за Георги Марков, години наред се говори за неговото убийство,емиграция и книги, но никой не засегна темата за близките му срещи с Тодор Живков, обедите, ловуване, как така един борец срещу системата е бил толкова близо до в последствие обявения за диктатор Живков; накрая ще кажа само, че ако думите на Иво Инджев будят съпричастност и доверие, то думите и действията на Коритаров не будят, той има трибуна, от която всеки ден показва манталитет и стил на действащо ченге

    Posted by четяща | октомври 9, 2008, 12:56
  49. Това се очакваше… Управляващите губят позиции в контролираните от тях медии и погнаха инакомислещите журналисти. Пак размахаха досиетата. За прах в очите, в списъка подставиха и някои от послушните. С едничката цел – заобикаляне на ежедневните теми за цени и корупция. Зрелища, но без хляб. Още един Биг Брадър за населението… И… част от народонаселението е доволно. Може да каже:”Видяхте ли? И тези са маскари!” Но аз съм погнусена. И амбицирана. Както Marci от 6.02 и аз искам да чета друг списък. Днешен. За днешните маскари. Не ви ли се струва, че тези, с по-нисък праг на търпимост към наглостта на управляващите сме твърде малко? Останалите оперирани ли са от това или пропагандната машина е полирала до блясък мозъците им? Аз мислех, че единствения изход от тази безнадеждна ситуация е аерогара София, но той е само за младите. Какво правим ние тук?!
    Г-н Инджев, поздравявам Ви! Това, че всеки ден мога да прочета нещо истинско, ме спасява от пораженията на психодиспансера, в който живеем…

    Posted by Нели | октомври 9, 2008, 13:07
  50. Следя и харесвам вашите изяви в обществено-политическия живот и одобрявам публично изразяваните от вас позиции, които се покриват напълно с моите. Вярвам, че сте искрен противник на престъпната комунистическа система и на ужасната “империя на злото”, която все още протяга кървави ръчички към страната ми. Това, което направихте в тези почти двадесет години за мен е важно и стойностно, така както е важен и факът, че вие единствен от всички излязохте и още преди години оповестихте тази страница от живота си. И то не в смисъл, че се гордеете. Вярвам ви и ви подкрепям, винаги съм го правила.

    Posted by Елица | октомври 9, 2008, 14:08
  51. Накрая нито въпросът дали “официалните” медии ще се променят след този списък, ще бъде зададен от същите самоинсталирали се институции, нито ще бъдат взети мерки, а да не говорим, че ще има резултати…Дано резултатът поне е консолидация на, все още, здравомислещите.

    Posted by Boabab | октомври 9, 2008, 14:38
  52. Инджев, ти, разбира се, си опасен човек. Една многоглава хидра, при която на мястото на всяка отсечена глава порастват нови три. Такива като теб има много, и кой знае защо, всички те бяха внедрени именно в демократичните ни редици. Но много по-опасни са онези, които пишат под “мъжкарските” ти самооблажавания по-горе. Това са вечно блеещите “осанна” овце, заради които и до днес България е управлявана от червени кланове.

    Не си ми интересен. През тези години видях какви ли не като теб. Преживях катарзисите на ченгета от всякакъв вид и калибър. Сополите на ченгето Коритаров. Десетките предателства на близки до мен хора, които смятах за съмишленици и приятели. Ще преживея и твоите поредни самооблажителни гърчове.

    Знаеш ли какво обаче. Много повече от катарзисите на пъчещото се “ченге-мъжкар” ме интересуват тези, които не са имали дългия списък на твоите назначения. Чийто глас не се чува и до днес заради гласовитости като теб. Да се криеш зад гърба на децата си е срамно и гнусно, техните гърбове са прекалено тесни за тази цел. Коритаров и той така умилостивяваше тълпите навремето.

    О, назначени геройо и борецо срещу лошите комунисти, нека закичат с медали гърдите ти като тези на Леонид Брежнев. Ние, които нямаме нито твоето минало, нито твоите постове, ще продължим да мълчим, защото от такива наглеци като теб нашето време по тези сатурнови български земи никога няма да дойде. Но нали си се поразмножил като селски бик, има кой да ти плаща един ден греховете. Бъди спокоен, няма да ви се размине.

    Posted by Натали | октомври 9, 2008, 14:55
  53. Иво, твоите коментари са една от малкото причини да се гордея че съм Българин! Факта че един Слави Трифонов например, не е бил сътрудник на ДС не го прави по – добър от теб никое отношение, всъщност той и такива като него имат да изкачват поне още няколко стъпала в еволюционната стълбица на Дарвин.
    Всички ние коите те четем всеки ден имаме нужда от твоят страхотен талант и смелост да назоваваш нещата с истинските им имена и винаги право В ДЕСЕТКАТА.
    Продължавай в същия дух – прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
    Пожелавам ти много здраве и успехи в борбата с триглавата ламя!

    Posted by Nikolay | октомври 9, 2008, 15:00
  54. Натали, звучиш зряло, мъдро някак си. Но обясни ми все пак за кои години става дума и как точно се преживява катарзис на ченге, че аз съм скромен негодяй (а може би и овца) и не зная такива неща. И кое време чакаш да дойде? Времето е сега и ако нещо ти куца, ако живота ти не върви, не търси вината в някой друг. Рай на земята и идеално време имаше в една утопия, която ти отричаш.
    Тъй като съм една от овцете, държа да се поясня – говоря за изграден професионалист (Инджев), какъвто не можеш да направиш във факултета по журналистика. Иска се пипе и много скитане, и много зор, и много години.
    Бъди здрава!

    Posted by гутенберг бей | октомври 9, 2008, 16:16
  55. Всеки допуска грешки в живота си особено, когато е млад, неопитен, но с огромно желание да промени света, да се докаже, да прави нещата, които обича, да се развива в професията си. Бяхме затворени в кошарка. Бяха ни промили доста мозъците. А партията-държава- майка ни стискаше здраво за гърлата.Бяхме изолирани. Информацията за света трудно достигаше до нас. Дори музиката на “Бийтълс” се е слушала тайно, но през мойте студентски години вече не беше престъпление.
    Всички бяхме и чавдарчета и пионерчета. Не, че някой ни е питал дали искаме. Просто Партията беше определила всички правила, а стадото нямаше думата, въпреки че всички усещахме фалша, лъжата, безумието…Слава Богу не станах партиен член, макар че ни накараха като членове на ВУЗ-овския комитет да си подадем документи-молби и препоръки. Накак успяхме да се измъкнем с моите приятели, не ни притиснаха. Знаехме дълбоко в душите си,някак интуитивно, че не трябва да го допуснем. Други от студентите вероятно са станали “комунисти”. Но повярвайте ми не вярвам да са повярвали в идеологията на тази партия.По-скоро ги е влачело течението и страха да не съсипят бъдещето и живота си.На 18-20 години човек е още дете,има мечти, идеали, но не и опит.
    Не търся начин за оправдаване на грешките.Но не бива да се пренебрегват обективните фактори.
    Господин Инджев,наистина Ви прави чест, че сте искрен с нас, че не се опитвате да се оправдавате, да усуквате. Когато човек осъзнае, че е допуснал грешка и се извини, а след това дава всичко от себе си, за да я поправи трябва да получи прошка. Никой не е светец. Никой не е безгрешен. Дори светците, са покаяли се грешници.

    Говорете, пишете, изразявайте своите позиции, търсете истината и се борете срещу всичко пошло и грозно в политиката и живота.Словото е сила. Истината ни прави свободни и силни. Всички заедно можем да променим страната си и да направим родината си по-добро място, дом за нашите деца.
    Нека не се страхуваме и да се държим като достойни хора, като истински граждани на света.
    Аз вярвам, че сте добър и мъдър човек ! И сте смел ! Дерзайте !

    Posted by Юлия Гоцева | октомври 9, 2008, 16:52
  56. Only ref. to the last two articles of Mr.Indjev,are summarized more then 68 comments as an authentic cray against shameful manipulation.
    This occurs,when just before Election Day in USA is going on a debate of attacks with lies and smears far from challenges before Human Civilization and issues facing ordinary Americans.
    In Bulgaria,68 -or more- comments, are called to show how people in post-totalitarian areas are waking slowly,but sure on the way to reject once for ever same deregulating measures,like those well known worldwide and due to communist Uthopy.
    Will appear once again after November the 4-th 2008.

    Posted by Йов | октомври 9, 2008, 17:13
  57. Уважаеми г-н Инджев, с удоволствие следя Вашите публикации, защото отговарят на моя мироглед. Изнесеното на 08.10 т.г.за Вас не ме изненада и не ми направи никакво впечатление. Но след като прочетох днешната Ви статия, неминуемо направих съоиставка с реакцията на Ваш колега, изпаднал в подобна ситуация. Имам предвид Алберт, който смчка Коритаров . . . .

    Posted by Борис Маринов | октомври 9, 2008, 18:18
  58. Иво,
    помня коментарите ти по радио “Свободна Европа”.

    Никога няма да забравя и прекрасния вестник “Експрес”.

    А в този сайт влизам задължително всеки ден.

    И заради тях никога няма да те замеря с лоша дума.
    Не се пречупвай и продължавай все така смело! Малко останаха хората като теб.

    Posted by xppp-scorpio52 | октомври 9, 2008, 20:22
  59. Г-н Инджев, с уважение към това, което сте от 1989 насам, се подписвам под коментара на Нели в 13.07., мисля така!

    Posted by Д. | октомври 9, 2008, 20:43
  60. Заставам зад г-н Инджев на 100%!
    Продължавайте, имаме нужда от Вас!

    Posted by Алекс Димчев | октомври 9, 2008, 20:43
  61. Абсолютно съм съгласна с коментара на ,,четящата” – ако някои от нас, наближаващите петдесетте, не са в списъците, то е защото не са ни ,,поканили”. Едва когато тръгна перестройката, започна да ми се прояснява за какво иде реч и да се ужасявам от това, каква ливада съм била чак до университета, и да се омерзявам от предложенията за БКП членство, и да се срамувам, че живея в ТОВА. Как е било възможно ли? Ами, да речем родители, които много са внимавали да сме с промити мозъци, за да не ни се случи нещо. Идеализъм и наивност, които граничат с глупост.
    Ако има нещо, с което Иво Инджев ме е разочаровал като журналист, то бе фактът, че прие да води зализаното предаване в бтв. Донякъде го реабилитира начинът, по който си тръгна от там.,,Пернишкият алаброс” е на такова ниво, че дори тази не особено хапеща журналистика му дойде вповече.
    Този блог Ви прави чест – както превъзходните текстове, които четяхте по ,,Свободна Европа”. Това, че допускате грешки, е човешко – нямате душа на ченге.

    Posted by free listener | октомври 9, 2008, 21:20
  62. Прошката е ключът към щастието,пише в една книга.На тях им прошавам ,когато напомнят за “милиционерското” си минало,проектирайки го в настоящето.Но на теб няма за какво ,невинността не се нуждае от прошка.Желая ти искренно да се освободиш по скоро от шлюзията на вината за да продължа да чета”освободеното” ти слово.Желая ти още здраве,щастие и успехи!

    Posted by Здравко Костов | октомври 9, 2008, 21:41
  63. Проблемът на българския народ не са ченгетата, а простотията. Андрешковщината. Комплексите, синдромите, страхът и липсата на душевна хигиена.
    Къпете се, братя!

    Posted by Просто познат | октомври 9, 2008, 22:25
  64. искрена подкрепа за големия журналист и Човека Инджев!

    Posted by редовен читател | октомври 9, 2008, 22:55
  65. Отлично написано, но защо ми се струва, че авторът се страхува да излезе пред публика извън мрежата. Много съм любопитен как той ще отговори на евентуален въпрос в тази връзка. Представям си, че ще реагира по два начина.
    Първо, Те му пречат – в този случай наистина е страшно, носталгично и много тъпо. Най-вече е тъпо, защото трябва да изчакаме естествените процеси да прочистят обществото от “пречещите”. Наистина дълга работа ако за начало броим 80-те, когато сегашните дс кадри например са били на около 25 години. Вероятно и Инджев няма да доживее, за да види резултата. Тъпо, тъжно и гадно за чакащите.
    Вторият възможен отговор е . . . еее, затрудних се . . . искам просто да го видя. Иначе всички тия приказки и статии, които авторът бълва и където съкращението “дс” се среща по няколко десетки пъти, не само омръзват, но и правят така, че една ръка с едно талантливо перо, подсъзнателно е манипулирана и отново вмъква в текста (та дори и като част от думите) гадното съкращение.
    Ще бъда наистина щастлив, ако съм свидетел как обществото игнорира ченгеджийницата в себе си. И не им се сърдете, Инджев ги е описал, те друго не умеят, нека да си го доизживеят, нека да дозабогатеят. Явно липсата на морални лидери е обратно пропорционална на търпението.

    Posted by Виесо | октомври 10, 2008, 02:08
  66. Posted by Ангел Грънчаров | октомври 10, 2008, 05:47
  67. The Democratic Team of the Campaign USA Vote 2008 has been informed about many comments in support of the challenges before Bulgarian journalist Ivo Indzev.
    Such be the case and you might join us (without donations!!) please look for the links as attached in the comments of the two articles,totally 84 until this morning-06.00 EEST
    No excessive words necessary!

    Posted by Йов | октомври 10, 2008, 06:47
  68. Здравейте! Четох последната Ви публикация и за разлика от останалите във форума не съм така възторжена и въодушевена от обръщението Ви към Вашите читатели. Аз съм един от тези читатели, един от тези 7000 души, които посещават блога Ви и за които Вие смятате че си струва да се върнете към миналото си и да обясните. Нямам никакво намерение да давам мнение или оценки. На мен не ми се е налагало да правя подобен на Вашия избор и незнам как бих постъпила. Преди няколко месеца само научих, че моят дядо, който почина преди 10 години е бил сътрудник на ДС. Съвсем балъшка история, от която за него и за моето семейство никога не е имало никакви облаги или привилегии. Детството ми беше откровено бедно, дори и за онези времена, когато всички имаха “поравно”. Още осмислям какво се е случило и какво е ставало в онези мракобесни години 1951-1953 г. Дядо ми не обичаше комунистите. За мен той беше смел човек, били са го и т.н. И въпреки това не мога да спра да мисля как неговите приятели (четох доносите му), които са пострадали от него. Директно са пострадали, написано е. А той се е съпротивлявал на сътрудничеството си, и това е написано. Защо Ви пиша всъщност? Незнам. Защото искам да кажа, че не мога докрай да Ви разбера. Ако в България имаше закон за лустрацията Вие нямаше да бъдете генерален директор на БТА след промените. А бяхте. И последно: страшно много болка ми се е събрала по тази тема, дори се чудя защо чак пък толкова, аз бях на 14 години, когато станаха промените. Извинявам се, ако това, което съм написала Ви е засегнало, не това искам.

    Posted by konfina | октомври 10, 2008, 08:42
  69. Да, наистина май се забравя, че човекът се е изправил смело с цял ръст и търпеливо обяснява. Кой друг го направи? Кой друг всеки ден, безплатно, предоставя качествена журналистика? Кой друг се остави / на иначе безгласните букви – включая себе си / да го “коментират”…За мен и Георги Данаилов и Вера Мутафчиева, не че го дължаха, но можеха да се осмелят…Но..Всеки решава сам, както и съдбата намира най различни пътища в диапазана – изключително виновни до абсолютно невинни и дори герои.

    Posted by Boabab | октомври 10, 2008, 10:33
  70. Иво, махни с ръка, отхвърли това зад гърба си. Очаквам новите ти статии относно съвремието ни – изключителните проблеми, духовната, обществена и материална криза в страната.

    Posted by Boabab | октомври 10, 2008, 10:35
  71. И между другото се забравя това:

    “Ден по-рано комисията на Евтим Костадинов обяви, че трима настоящи служители на регулатора са били доносници. Това са членовете от квотата на президента Георги Първанов – Людмил Стайков и Милен Вълков, който е и председател на Съюза на българските журналисти, както и директорът на дирекция “Лицензиране” Борислав Шабански.”

    Posted by Boabab | октомври 10, 2008, 10:41
  72. Казвате: “Не позволих да бъда изобличаван, няма да допусна и да бъда тикан в техните редици – те само това и чакат, за да триумфират. Понеже коронният им номер е омаскаряването на такива като мен, именно като ги оприличават на себе си. Онези мои „доброжелатели”, които обичат да повтарят, че нямало „бивше ченге”, всъщност играят тяхната игра. Някои неволно, други-преднамерено. Но и едните и другите вършат една и съща работа по подпомагане на любимото пропагандно оръжие на другарите, които обичат да внушават колко са всевластни…” – и сте АБСОЛЮТНО ПРАВ !!! Имам подобен по значение и смисъл случай в моето семейство – добре знам какво е…
    Така, че знайте – аз съм със вас ! Инсинуацийте просто не ме касаят – да мрат червените гниди от яд… !

    Posted by Александър Величков | октомври 10, 2008, 12:19
  73. Благодаря Ви, г-н Инджев !

    Posted by Ния | октомври 10, 2008, 16:39
  74. Поздравления за откритата и честна позиция!

    Posted by Нели Спасова | октомври 10, 2008, 22:15
  75. At 11.28 EEST comments mostly positive in favor of Mr.Ivo Indzev are totally 122.Venceremos!

    Posted by Йов | октомври 11, 2008, 11:31
  76. Всеки човек е грешен ,но Бог прощава само на тоз който се покае .За съжаление комунистите поемат вината само с мезе и техния грях тежи върху България -оглозгаха я до кости.

    Posted by Мара | октомври 11, 2008, 16:46
  77. Историята ще се произнесе…
    Кой може днес да назове поимено някогашните противници на Захари Стоянов? Историята е забравила отдавна техните имена, а това на Захари днес е икона на свободното и честно слово.

    Posted by Алекс Димчев | октомври 19, 2008, 21:49
  78. Ти си един агент на Държавна сигурност и нищо повече.

    Posted by warf | март 30, 2010, 18:49
  79. Чесно и достойно ! Гнусната комунистическата паплач всичко осквернява !

    Posted by Dimitar Shterev | май 6, 2014, 16:11
  80. Eдва сега чета този материал. По това време аз вече съм бил в чужбина, където съм и в момента. И добре, че се отървах от прехваления комунистическия “РАЙ”.
    Искам да разкажа с няколко думи и за себе си, как исках да стана партиен член, а защо не и сътрудник на ДС, само за да мога да се реализирам професионално, без да подозирам каква беля щях да си навлека и колко щях да бъда омърсен.
    По професия съм учител и кандидатствах за работа в чужбина през 1975, 1976. Имаше нужда от учителски кадри в Ангола и Мозамбик, а аз бях на 27 години едва с няколко години учителска практика.
    Моята специалност покриваше изискванията, но когато се опитах да подам документи, ми отговориха, че трябва да съм партиен член.
    Исках да кандидатствам за член на БКП, но ми отказаха под предлог, че не приемат представители от интелигенцията.(Параграф22) Партията приемаше само работници. Тогава ни учеха, че в НРБ има две класи: работници и селяни и една прослойка – интелигенцията. Така и се разминах с чужбина.
    По-късно, когато работех в сферата на производството и бях част от “работническата класа”, ме поканиха да стана член на БКП, но тогава пък аз отказах като отговорих, че искам да остана честен човек.
    Така, че не бива да се срамувате г-н Инджев от миналото си, който е сърбал попарата на онзи режим ще Ви разбере.
    Вашият случай ми дава повод да помисля дали да не поместя нещо на тази тема и в моя блог, който създадох по-късно.
    Приемете моите най-искрени чувства на подкрепа, макар и толкова късно!

    Posted by Иван Христов | юни 4, 2015, 18:56

Post a comment

Иво Инджев още във

Архив