ОКТОПОДЛОСТИ

Доктор Гилотен бил загрижен за хуманното умъртвяване на враговете на френската революция, още повече, че те се оказали изтощително многобройни за палачите. Изобретената за целта машина за обезглавяване била наречена от тогавашните шегобийци „ най-доброто лекарство срещу пърхота”. Тази революционна традиция убийствените факти да се превръщат в шегички е жива. Тук и днес (не случайно едни другари потърсиха морална опора за тукашните деветосептемврийски кланета с тамошните френски такива) .

Вечно развеселеният, най-вече от собственото си „остроумие” вътрешен министър Румен Петков, провокира с личния си пример нова вълна от свеж соцхумор, доказвайки освен всичко друго колко верни са предположенията, че именно той е задкулисният диригент на червения управленски оркестър-щом на него му е смешно, останалите съратници направо се превиват от смях. И настана социалистическо съревнование по шегуване. Така плачевното състояние на „борбата с престъпността”, олицетворявано този път от наистина небивали скандали за избила на повърхността информация за корупция по върховете на ведомството, беше оприличено ни повече, ни по-малко на…оздравителен процес. Диагнозата е заслуга на министър-председателя Сергей Станишев, чиито досегашни скечове ( като закачливото му поименно предложение за бъдещ кабинет на сегашната опозиция) бяха повече от сухарски. Но сега премиерът наистина се отличи с изумително хрумване. Не всеки би се досетил да види хубавата страна на грозната картинка с изпокараните, арестуваните, унижените и унижаващите, простеещите, озлобените и бликащи от взаимна омраза пазители на нашата сигурност с генералски пагони.

Покойният Илия Павлов, малко преди да го убият, се провикна от върха на своята икономическа пирамида, че било крайно време да се отреже опашката на гущера. И останалите обитатели на родния Джурасик парк го разбраха така буквално, че му приложиха лечението на доктор Гилотен . Не е смешно, но поне е достатъчно парадоксално.Обаче е далеч от наистина уникалното хрумване на премиера Станишев да призове практически към възраждане чрез самоизяждане в общодържавни мащаби. Защото да кажеш, колко е хубавинко да се разпада държавността пред очите ни и че това е лечебна процедура, не е просто равно на невежеството на средновековните лечители и препоръчваното от тях универсално кръвопускане по всякакви поводи, а отива доста по-далеч:това е йезуитщина от най-модерен ляв вид.

Разбира се починът „ да се радваме, когато страда държавността” веднага бе подхванат. Правосъдният министър Меглена Тачева поде инициативата и творчески допълни идеята на своя ръководител с уточняващ нюанс. Най-после се бил осветил проблемът с подслушванията ( с използването на Сересе, както за благозвучие обичат да се изразяват не някакви си серсеми, а най-видните ни специалисти по въпроса ). Тази въздишка на облекчение, изтръгнала се от толкова високо място, сигурно трябва да ни накара да благодарим на другарите генерали, главните и генералните им секретари, че са така добри да се изпокарат и в резултат на това да потвърдят подозренията ни колко уязвими сме всички ние, кротките граждани, след като такива лъвове, облечени в огромна власт, са натикани в миша дупка с помощта на едни микроскопични, но всемогъщи апаратчета. Въпрос на апаратни игри!

С министър-председателя Станишев побърза да се съгласи и коалиционният му крепител Ахмед Доган. Той направо му връчи в аванс генерално пълномощно да обявява всяка катастрофа за блага вест. С думите си, че премиерът „сигурно е прав”, изречени след направеното от Станишев разкритие за ползата от вредните междуособни войни в МВР, Доган показа категоричната си подкрепа за оцеляването на кабинета на каквато и да било цена.

Ами президентът ни? Някой прави ли си вече труда да брои лъжите му? Той не бил осведомен! И това е твърдение на човека, за чието осведомяване денонощно и неуморно се трудят главните средства за масово и тайно информиране. Или може би иска да каже, че не си общува с толкова близкия му бивш шеф на предизборния му щаб и настоящ рушител на следизборната идилия в БСП Румен Петков? Вярно е, че е в стила му да се разграничава от повалените си сподвижници, особено след като попаднат под ударите на правосъдието или престъпната разправа-един не му бил съвсем съветник, друг не му бил кой знае какъв спонсор, трети пък напротив бил богаташът с безупречен бизнес и затова всички вкупом трябва да недоумяваме ( щом президентът казва, как не) защо го екзекутират демонстративно насред най-охранявания софийски булевард. Но пък в случая с клатещия се Румен Петков изобразяването на почуда от страна на държавния ни глава е вече толкова нелеп етюд, че дори не е смешно. Опитът на Георги Първанов да се скрие зад твърде прозрачната „неосведоменост” надмина всичките му досегашни демонстрации на презрение към търпеливите българи, които така социално и безнаказано лъготи.

Сигурно ще се намерят съмишленици за една инициатива, произтичаща от логиката на изложените по-горе факти: да вземем да организираме общонародна подписка за промени в конституцията , които да позволят за истински национален празник да бъде обявен първи април. Така де, защо да се лъжем!