В ход е операция „Кореком” ( корекция на комунизма).Кран, с надпис Булгарком, изникна в навечерието на Рождество христово край Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) в София.
Ето така българската берлинска стена, която разделя невидимо българите по разлома на антагонистичната им ценностна оценка на плоскостта Изток-Запад, вместо да бъде премахната, осъмна днес с дублирана символика на стърчащата й агресия.
Какво ни казват властите с този жест само два месеца преди назначения от Столичната община конкурса за съдбата на съветския тотем- конкурс, който поне на теория предполага вероятност да бъде преместен паметникът на съветската окупация в съществуващия вече Музей на социалистическото изкуство?
Съобщават ни в типичния арогантен дух на сегашната власт, че каквито и протести да има, от позицията на силата властта ще прави не просто каквото иска, а направо ще го върши напук. Привижда й се киевски синдром и бърза да вложи пари, за които ще претeндира, че патриотично са похарчени и сме им длъжници в желанието си да „разрушим” съграденото. А и използват затишието в софийския бунт, който ги стресна през лятото, когато хиляди демонстранти солидарно скандираха за демонтирането на тази носеща греда на петата колона в България.
Формалният повод да бъде издигнат кран е ремонтирането на високите части на паметника, от който се сипят парчета гранит или дори цели плочи. Пак с грижа за здравето на подвизаващите се в подножието на най-големия паметник на пъпа на българската държавност, прекланящ се пред вероломната чужда окупация, властите вече опасаха с телени огради подстъпа към позорния надпис „ На съветската армия освободителка от признателния български народ” и по този начин сложиха преграда към желаещите да го оспорят със спрей.
Кранът изпраща послание: няма да позволим, но пасаран! Това е поредният крен в килнатата на Изток българска демократична гемия.
В тази българска гражданска война, която на качените върху съветските танкове победители им изглежда като продължение на испанската от края на 30-те години, се опитват да предпоставят увековечаването на съветския морален труп, затиснал европейското развитие на България.
Властите ни декларират на практика: няма значение, че ще има конкурс за преместването му, работата е предрешена и ние ви заявяваме с този жест, че нямате шанс срещу нас. Защото разполагаме с властта, с крановете, с парите и с дебелокожието да ви пренебрегваме, а вие си джафкайте от другата страна на берлинската ни стена някакви аргументи за свобода, историческа справедливост и борба срещу най-видния символ на лъжата у нас.
Това е жестикулиране , неадекватно спрямо реалностите на пребиваващата уж в западната сфера на влияние наша България, което напомня на онзи шизофреник в Йоханесбург, прочул се на поклонението пред ковчега на Нелсън Мандела. С тази разлика, че той е доказано луд и съответно беше преместен на адекватното за него място. Докато в София поклонението пред трупа на СССР е вид некрофилия, която съзнателно се поддържа от хора, които са всичко друго ,но не и луди. Просто ядат баницата, която им дава Путин.
Р.S. По ирония на съдбата акцията по ремонтирането на българската берлинска стена съвпада с излъчването на интервю по темата за същия този паметник с моя милост по популярния в Европа телевизионен канал АРТЕ ( същата телевизия, чиито филм за убития български писател Георги Марков, бе видян от зрителите на БНТ). Докато многомилионна френска и германска аудитория на АРТЕ се запознава със съветския абсурд, обяснен от мен в интервюто, тукашните власти го обгрижват.
Ето един цитат от филма, излъчван едновременно днес във Франция и Германия:
En Bulgarie, l’ancien directeur de l’Agence de Presse Bulgare, le journaliste d’investigation Ivo Indjev n’a pas cessé d’alarmer ses concitoyens sur la dérive mafieuse de son pays. Il dénonce l’influence de la Bratva, la “Mafia Rouge”, et des services secrets russes sur son pays surnommé “la Main de Moscou”. Dès les années 90, le journaliste révèle ces liaisons dangereuses dans des livres mais aussi à la télévision nationale, grâce au témoignage d’un fonctionnaire des services secrets bulgares.
Предполагам, че лепят падащите плочки с лепило “Атака”!
Плочките с марка “Орешарски” не падали заради него!
Има ли начин да се разбере кой е разпоредил, и най-важното, кой е платил за тази операция?
Във връзка с МОЧА ви привеждам един пример:”Един приятел на известния римски държавник и философ Катон-стари веднъж му казал:”Истински скандал е ,че досега в Рим не е издигната твоя статуя!Аз искам да създам специална комисия .”
„Няма нужда ,казал Катон,по-добре е хората да питат защо няма статуя на Катон, отколкото да се чудят защо тя е поставена.”
Къде са нашите истински историци?!Няма ги!Има все още историци- ченгесари като настоящите професори от типа на академика Георги Марков,Драго-пияния професор и т.н.Мисля, че докато в учебниците на учениците по история не се напише ясно,че Червената армия ни е поробила като Сталин обявява война на България през 1944г,особено младите няма да разберат за какво иде реч.Иначе отвсякъде в медиите ни облъчват с пропаганда на разни ДС-ари като Шаренкова и Димитър Иванов-гестапото за “освободителката”от въпросния паметник.Трябва да достигнем ниво,когато всеки истински българин-родолюбец ДА СЕ ЧУДИ защо е построен този паметник!Тогава ще се появят кранове край МОЧА,но не за реставрацията му,за СЪБАРЯНЕТО или преместването му,където му е мястото в историята на Отечеството ни.
Това което става е в пълно нарушение на решението на Общинският съвет за демонтирането му! Въпроса е кои са нарушителите, и не трябва ли да бъдат съдени за разхищение на народна пара?
Какво да добави човек към написаното от г-н Инджев?НИЩО,защото е доказано исторически,че комунистите нямат аналог в БГ по своята брутална безпардонност и колянопрекклонност пред Москва.Не случайно в БГ е била и е най-развита мрежата на руско-съветската 5-та колона!Колкото до публикацията на френски,тя просто дава увереност на Вас ,г-н Инджев,че многогодишните Ви усилия за изтъване на споменатото от мен,не остават незабелязани в Европа.И следва:какво от това…..Кервана …и т.н….
Докога ще ги търпим да ни мачкат?
Конкурсът за княжеската градина се явява нещо като този кран: смисълът му е да заздрави паметника. Ще “спечели” проект, който случайно запазва паметника. Другарите ги умеят тия “конкурси”. Какво можеш да кажеш после, имало е конкурс, имало е жури (най-добре международно), имало е “широко” обсъждане на темата и проектите, и ето на – това е “общото” решение и който не е съгласен е маргинал. И така вече ще си имаме съвсем легитимен паметник, а след някоя и друга година ще го включат в списъка с културно-историческото наследство. Опитай да го пипнеш тогава.
Добре де, при цялата тази история къде е “десният” Боко, че да запита: защо, господа комунисти, хвърляте народни пари за обречен паметник? Нали все пак има наредба да се демотнира? Нали и той е “десен”? Да, да! Боко, като истински лъжец не можа да докажа напрактика нито, че е десен, нито, че е политик, още по-малко – държавник, а това, че е комунист в душата си, не можа да го скрие. И в цялата тази ситуация какво да прави обикновеният български народ? Ами да вземе да я свърши като украинците. Те показаха какво трябва да е истинското отношение към окупаторите. Че МОЧА е памтник, паметник е. Но не за памет на нечие славно дело, а за памет, когато се опитаме да живеем свободно, да се страхуваме и да си стоим мирно. Да помним, че има сила, която може по желание на един единствен човек, на един рус Хитлер (нито по ръст, нито по мерак се различава от него) да ни унищожи!
В този момент бих се обърнал и към протестиращите студенти и към всички от протестите. Господа, когато започвате протести събирате симпатиите на хората. Когато обаче обявявате, че нямате нужда от политическа подкрепа се превръщате в пияни “хъшове”, умуващи за съдбините на отечеството на повече чашки в кръчмата. Докато демонстрирате някакви, неясни за мен принципи, не само че правителството няма да падне, не само че ще ремонтират съветските паметници, но и вас ще изгонят от държавата, защото може и нищо да не направите с протестите си, но ги дразните с присъствието си. Въобще … погледнете украинците – приеха политически лидери като ръководители на протестите и събориха Ленин. Европа застана на тяхна страна, а Янукович започна да се опрадава. А тук нито Европа ще ни мисли, нито Орешарски ще слезе от власт.
днес 20и декември е 70 години от подвига на капитан(тогава поручик)Списаревски.
Паметник на Списаревски няма никьде.
Паметници на окупационната Червена Армия – кьде ли не.
Признавам си, в първия миг когато видях снимките с паметника и крана до него и думите заглавието на Иво Инджев “корекция на комунизма” ме удари светкавица от щастие че кранът демонтира паметника. В едни няколко десети от секундата през главата ми мина стрелата на мисълта че, примерно, е излязъл входящия номер на заповедта за премахване на паметника от 1993 г. и че от Столична община просто са длъжни да я изпълнят. И те, може би без особено желание, но… няма как, взето е решение, има всички подписи и печати, трябва да се изпълни. Колко хубава, почти една секунда изживях!
А, бе хора! Как даскалицата по руски език ще демонтира паметника на съветската армия, бе! За кметицата Фандъкова иде реч, де! Ако Тиквоний не може да скрие, че е комунист, “…че душата му е в Русия” (Уикилийкс), то тьотката от Белчин даже не го крие. Та нали нивото на физико-химичните процеси в черепната и кухина са същите, като процесите в главата на китайски комунист в провинциален колхоз от преди трийсе години.
До Тео:
Точно така господине, Боко никога не е бил антикомунист. Дори за него България е обявила война на СССР?! Той, разбира се, си е невежа.
Но какво да кажем и за Реформаторския блок? Аз знам мнението на г-жа Кунева. За нея паметници не бива да се бутат, не било “европейско”?!
Но какво ще кажат от ДСБ, СДС и останалите реформатори? И те ли смятат така?
Не смятам да им спестявам никакви горещи въпроси. Искам да им знам мнението.
Накрая някой просто ще го гръмне това чучело.
Г-н Инджев, аз няма да вземам отношение по въпроса за “паметника” и псевдо-конкурса , правил съм го в блога неведнъж включително и с няколко предложения как да се оформи пространството в Княжеската градина. Този път бих предложил още малко “селски фолклор” по темата, като ми се ще да акцентирам коментара ми върху ПРИЗНАТЕЛНОСТТА.
Всички знаем за нашите войски които в заключителната фаза на ВСВ са изпратени да се бият срещу Германия, хилядите жертви които са дадени и какви са паметниците напомнящи за тяхното дело.
Единият ми дядо също е бил участник в тази война и е стигнал до Унгария в състава на 31-ви силистренски пехотен полк. Той както и много от неговите бойни другари са били от малкото, които са били ощастливени от успешната донякъде предвоенна политика на България по линията “Сите българи заедно” , защото са били родени извън пределите на Родината, в тази част на Добруджа която е била Румъния тогава, а после служили в Българската армия и участвали във войната. За щастие се е върнал жив и здрав за разлика от няколко негови колеги от селото които са загинали и не се знае къде са погребани даже. За съжаление спомените са оскъдни, той си отиде много рано от тоя свят, като бяхме малки не ни вълнуваше особено тази тематика, а и дядовците ни бяха много скъпи на приказки, сега осъзнавам че са ни пазили, да не би да ни причнят някакво зло с разказите си. Но все пак съм чувал от него и от дядото на моето приятелче като малък как нашите войници буквално са били изпратени да “обират немските куршуми с гърдите си”, както спомням си се изрази един от участниците в блога преди време. Думите на дядовците ни бяха за тяхното оскъдно въоръжение за разлика от немците, които като настъпвали, просто крачели в цял ръст напред , нахално и надменно и сипели огън с автоматите и огнехвъргачките си. Спомням си само че като малък един от участниците във войната от селото пееше някаква песен с гъдулка в ръце и нареждаше думи в чест на приятеля си получил немски куршум право в челото. От разказите на баба ми пък знам за завръщането на дядо ми от войната и винаги съм се мъчил да си представя тази картина. Тя, която е била голяма хубавица като млада но доста тежко болна, всеки ден с последни усилия е изкачвала баира край селото, с двете си малки дечица на 1 и 5 годинки и сядала там да го чака. Това продължило много дни и седмици. Всеки ден, отчаяно отивала там и гледала в далечината дали ще се появи мъжът и. Нямало фанфари, музика и цветя, само едно убийствено чакане срещу неизвестността. Знаела само че войната е свършила. Докато един ден се появила в далечината фигура и тя го познала. Сам, пеш, брадясал, изнемощял и много, много въшлясал по думите и. Как се е прибирал един Бог знае, но аз имам известна представа, след като ми се случи и на мен подобна одисея да се прибирам от другия край на България – за погребението му когато почина и като млад войник трябваше да сменя една дузина превозни средства, сред които каруци, трактори, коли, камиони, мотор с кош, и едно изритване от влака от кондуктора щото се бях качил в последния момент без билет.
Все пак съдбата му бе отредила един почти нормален живот. Беше обикновен човек, шивач, много добър, учил занаят като малък в Букурещ и винаги си мечтаеше да отиде до там да види местата където е чиракувал. Това беше нвъзможно тогава, колкото и абсурдно да звучи сега това и все пак към края на трудовия си път, (тогава работеше в русенското т.нар. интендантско обслужване и шиеше мундири, фуражки и разни други униформи на нашите славни военни, милиционери и разни други “защитници на Отечеството”) му било разрешено и бил включен в някаква екскурзия до Букурещ. Не успял да отиде защото се спомина точно вечерта преди отпътуването. Въпреки че многократно е преодолявал вълнението да застава срещу нахалните немци с автоматите, този път не успял да се пребори с наистина огромното вълнение най-сетне да “излезе в чужбина”, след 50 години и то само на на 70 км от Русе и да отиде и посети местата от детството си.
Но е могло да се случи и много по-лошо. Един друг такъв като него войник, прибирайки се от войната също като него забравен и сам, също толкова изпаднал и въшлясал се случило така че го посрещнала не жена му а някои от тогавашните местни “победители” които вече държели властта в селото. В присъщия им арогантен и самонадеян стил те го оприличили на “изпаднал германец” и го кръстили “Хитлер”. Така си и остана човекът с този прякор, жена му беше “хитлеровца” и на децата му викаха “хитлерчета”. Това си го спомням и аз, бяха времената когато и филмите от които черпехме информация за войната представяха германците в комичен и подигравателен план. Така че съвсем спокойно е могло да се случи така, че аз самият да бях сега някакво “хитлерче”, както и баба ми да е била “хитлеровца”.
Спомина се и дядото на моето приятелче от детството ми с когото слушахме тези разкази, спомина се и “Хитлер” и много други дядовци така и непризнати и забравени, а някои открито подигани, спомина се и моето приятелче от детството в годините на “прехода”, за жалост като клошар край кофите за боклук (а учителите ни му предвещаваха бъдеще на дипломат, толкова беше умен и с поглед върху света до който ние не достигахме).
Ето защо, при липсата на място където да отдадем почит на нашите дядовци – българските въшлясали войници от ВСВ, още повече че се скитосваме по чужбините, тази пролет с малката ми племенница отидохме и положихме свежи горски цветя на едни други скромни гробове на войници които се изправили тогава срещу наглите германци с автоматите.
Ето някои снимки:
http://www.flickr.com/photos/89835083@N05/11485269884/in/photostream/
Към Rossen Iordanov:
Покъртително е споделеното от Вас
Най-добре да санират паметника, да го обновят, а шмайзера – да удължат и позлатят!
Няма кубетата на Храма да светят по-ярко и да са по-скъпи, а сградите наоколо – по-модерни!!!
Ама работа, ха!!!
Все едно преразказахте част от живота и на моя дядо. Той е бил войник в Соф. гарнизон (на мястото на НДК), по време на ВСВ. Клел се е три пъти: на Царя, на Регентите и на ОФ. Също е пратен срещу германците и също е стигнал до Унгария. Бил е санитар. След войната за “благодарност” другарите са го заточили в лагер, защото е искал да избяга от режима. Никога няма да забравя радостта му, когато 1991 промениха Конституцията и (поне привидно) свърши комунизма.. Отиде си преди 4 години разочарован и от уродливата ни демокрация..
По разказите на моя дядо (починал преди 6-7 години) нашите войски са били използвани като “пушечно месо” по пътя през Сърбия и Унгария (Бела паланка, Крива Паланка), изпратени от руското командване на явна смърт, изпращани напред като стадо, без оглед на въоръжение, тактика, влагане на някаква мисъл. От наша страна е било страшна катастрофа, смърт и унищожение на войската.
Позор за руското командване и за наследниците на съветското управление.
Никога вече руски ботуш на наша земя!
Г-н Инджев, имам и други спомени от дядо ми – въшливия фронтовак, не такива покъртителни, а доста интересни и дори куриозни и весели. Не знам къде и как е чиракувал, но имше отличен вкус и усет към елегантното и красиво облекло, нали това му беше професията. Можеше и често го правеше, да направи пълна ревизия и рецензия на облеклото на нашите телевизионни “звезди”, възмущаваше се от нескопосано скроени и ушити костюми, даваше ми разни съвети. Например от него знаех че никога не трябва да се закопчават всички копчета на сакото, за да не изглеждам като “селски галфон”. Той ми е шиел неизменно дрешките от съвсем малък, той ми уши абитуриентски костюм, който обаче почти не носих после защото не ставаше за всекидневно носене. А единствената покупка която можах да си купя от БГ със спечеленото от шестгодишното ми “инженерстване” – костюм, в Cофия, точно от магазините в подлеза на НДК, въпреки подготовката която имах от него се оказа с криви ревери, имаше грешно поставени илици и копчета. Не знам какво бях гледал, явно вълнението при покупката ми бе заслепило очите. При опита ми да го върна получих рязък и категоричен отказ, “Не може бе другарю, как така ще ви го сменяме”. Аз разбрах че това бе продукция, скартирана от тази за износ, но беше късно. Нямаше го дядо ми вече да ми го поправи, затова сам каквото можах поизмених разположението на копчетата за да не изглежда толкова криво. След много години ми се наложи да си купувам костюм, вече в самия център на Милано, съпругата ми бе оперна певица, ходехме по концерти, уроци по белканто, срещахме се с импресарии, а и ми предстоеше и на мен да излизам в чужбина във връзка с моята работа. Докато го мерих и тя ме оглеждаше и опипваше как ми стои и ми закопчаваше копчетата чух същата забележка от продавача към нея “Госпожо, не трябва да се закопчават всички копчета, достатъчно е само едно”.
Спомням си и как като малък юноша-бледен, вече ученик в града, се интересувах от мода и тенденциите, бях казал че искам да си купя “кваркове”, дядо ми ме поправи и ми каза че не се казва “кваркове” , а “Кларкс”. Аз го гледах с подозрението на всичкознаещ и си мислех, откъде накъде пък тоя селски шивач ги знае тия неща. Сега имам два чифта “Кларкс”, когато си купувах последните преди две години, продавачката ми каза че това били обувки “до живот”, мисля че е права. Освен това той ми е превеждал многократно филми по телевизията, от румънски, а тогава когато баща ми купи телевизор след световното в Англия-1966, ние в най-забутаното ъгълче на България не можехме да гледаме българска телевизия и гледахме румънска. Това продължи с години и след като имахме вече и българска. Това съвсем не бе телевизията от 80-те когато предаваха единствено новини, песни и стихове за др. Чаушеску и другарката Елена Чаушеску, а през 60-те и 70-те постоянно се въртяха американски сериали като “The fuggitive”, “Kojak”, “The invaders”, “The Saint” и други. Сега ги има и в тубата. Макар че много малко разбирах от сюжета, това бяха първите ми впечатления за забранения за нас живот отвъд “желязната завеса”.
Та така, този въшлив фронтовак и селски шивач, освен другото ми е дал и първите уроци по стил, научил ме е и на някои полезни и практични неща от живота, макар че свърши живота си като шивач както на милиционерски униформи, така и на престилки на продавачки, келнери и прислужнички.
Поздрави !!! Отивам да гледам грандиозния митинг на Евромайдана. Ето и линк за тези които се интересуват:
http://obozrevatel.com/politics/54289-pryamaya-translyatsiya-s-kievskogo-evromajdana.htm
Имам чувството, че съдбата се повтаря. Само, че сега не сме във война с друга държава, а воюваме за свободата си, с избраните от нас политици. Аз съм за промяна на Конституцуята! Да има ясна отговорност! Да се спре ограбването и държавните репресии срещу гражданите!