Повишеният интерес към драмата в т.н. ляво пространство покрай новия проект на Георги Първанов, който бил на Костадин Паскалев, ме накара отново да надникна в партийната телевизия на Нинова. Да я репликирам втори ден поред, след като никога преди не съм я споменавал, е признат грях и се надявам да ми се осчетоводява за половин такъв.
Положенето ми на коментатор, който не желае да рекламира тази т.н. медия, се утежнява и от обстоятелството, че няма как да избегна отново споменаването на Александър Симов. Този път грееше в ролята на гостуващ коментатор, който иначе се изявява от същия екран като водещ на предаване.
Специално като за него, понеже през годините не веднъж съм го уличавал в някаква фиксация върху метафорите със сексуален уклон ( умира си да пише за оргазми, гърдите на Памела Андерсън и пр. комплексарски сладострастия) ще цитирам един коментатор в руската мрежа, който написа приблизително следното:
“Пускам телевизора- Путин. Пускам радиото-Путин. Влизам в интернет- Путин. Вече ме е страх да си пусна порно”.
Та и с този така…
Симов, ведно с домакина си, обяви провала на новия проект, който му приличал на спиритуален сеанс за викане на призраци от миналото. Водещият го допълни, че мяза на среща на випуска след 30 години. И двамата добродушно се посмяха на взаимното си остроумие. Обобщаващо Симов прикътка по призива на своята началничка Нинова призраците да се върнат в БСП, нещо като “я елате, пиленца, при батко”. И увери пиленцата, че БСП е прощавала много ( явно и на предатели, за какъвто той определи Ивайло Калфин). Прозвуча искрено, защото говори от личен опит като бивш ярък поклонник на Америка. https://ivo.bg/2014/04/09/как-симов-обърна-американската-палач/
Не бих се върнал към темата без сериозен повод да чепкам партийните драми на Нинова и Симов ако не беше един въпрос, който трябва да бъде зададен на драматурзите в този червендалест театър: защо продължават да се наричат помежду си социалисти? Че те дори и телевизията си не наричат социалистическа, а “свободна”- за заблуда на врага!
Ако има нещо общо между всички участници в тази препирня между рушистките побратими и посестрими, това е яростният им рашизъм. Отнася се за всички без изключение. Това е спойката помежду им. За всичко останало ( могат да ) спорят или да се карат дори, но за рашизма са на едно мнение: пълна и безусловна подкрепа. Илюстрира се от самите физиономии, емблематични за рашизма и от двете страни на бутафорната караница за т.н. ляво.
Шаренкова, както Петков и Първанов с тяхното АБВ, напусналият парламентраната група на БСП Валери Жаблянов заради претенцията, че е по-рашист от рашистите в нея и т.н. – това ли са “новите лица” на лявото? Ами Татяна Дончева, която пак се пъне да блесне начело ( “ и с по-големи кретени сме правили коалиции”, казала тя на сбирката), за която моя милост съм урод, защото съм имал най-уродливата позиция относно митовете за Русия в България?
https://offnews.bg/politika/doncheva-na-sreshta-vliavo-i-s-po-golemi-kreteni-sme-pravili-koalitci-790551.html
Подобно е на случая с МОЧА и неговите подобия в страната. За всичко друго може да имат разногласия другарите и другарките, но за преклонението пред съветската светиня са единни в труд и в бой, както се пееше в един от комунистическите маршове. Ако бяха леви, (пост)комунисти и в крайна сметка – социалисти, нямаше с лекота да си предадат българската червена символика от петолъчки, че и мавзолея на своя “вожд и учител” Г. Димитров. Запъват се само за съветската символика.
Истинската червена линия за тях е съветският им фанатизъм и това трябва да се знае, за да не стават грешки при опитите им да манипулират публичността с приказки за различия, нюанси, фракции и прочее фикции. Разобличават се сами с призивите си за омраза срещу Украйна, където рашизмът търпи поражения и с това застрашава самия смисъл на техния политически живот. Пряко или не, на практика те зоват точно това:
“Мрази Украйна, Чакай Аванта” ( МУЧА)
От друга страна и днес същите се представят за борци срещу фашизма, разгромен преди 77 години, за да имат призраци, с които да се борят. Нищо чудно и сред окончателния разгром на рашизма в Украйна нашите рашисти да продължат борбата си за повече рашизъм по света и у нас.
Стефан Гамизов – Липсата на съпротива срещу ужаса на русофилския преврат в България предвождан от Радев и поддържан от ГЕРБ и ДПС, ще коства много повече на Бай Ганьо като събирателен образ на простака в България. България все повече е като на “свинче звънче”, останала сам-самичка балкански русофилски дивак в ЕС и цивилизацията.
Другите балкански диваци просто не са в ЕС и не са част от цивилизацията на нормалността и демокрацията, което ги прави безпроблемни, защото не заплашват този демократичен хабитат.
Те са нещо друго и съответно екзотика, която има своето място покрай описаното място.
Властването на руската диктатура над България, което е садистично нагло и свирепо през тази година на война в Европа и крах на московските престъпници, трябва да отвори очите на цивилизованите българи, че имат срещу себе си бандити-превратаджии на власт в София, които са на руска служба и подчинение.
Не ние сме незаконни, а те са незаконна противоконституционна шайка от комунисти, морални и обществени агресори, русофили, корумпета и продажници.
Ограбиха само тази година 18 милиарда лева и изкуствено “напомпаха” инфлацията до двойна на ЕС, за да грабят в тази отдала им се мародерска ситуация, заедно с руската олигархична орда.
И нямат никакво намерение да спират през тази зима.
Ще грабят и ограбват българите, дори и ганьовците, които ги подкрепят, с кърджалийска свирепост за каквато само се носят легенди по Балканите от времето на Османската империя.
Спи народе!
Спи и сънувай снегурачки и как ти Ганьо ще се доредиш до службица с рушвети или фирмичка с грабежи, докато ти режат мръсните престъпни ръце парчета от живота, бъдещето на децата ти и направо забиват нож в последните искрици надежда, че България може да оцелее насред този черен мръсен демоничен путинофилско-комунистически мрак!числата се вкарват на ръка от компютърните специалисти, след редицата поправки от нашарения и надраскан протокол, което е предпоставка за неточно отразен вот.
*
Евгений Кънев – Както една болест не може да се лекува без диагноза – така и България не може да се оправи без диагноза на заболяването и усилия за лечение. Кога повечето българи ще стигнат до диагнозата за менталното разстройство на здравия разсъдък, което причини комунизмът на нашия народ? И чиито метастази са полепнали по всяка обществена клетка.
Compulsive lying е станало есенция на цялата ни публичност. Въпросът е имаме ли сили за скалпел или сме на доизживяване.
*
Аугусто Пиночет – За да ти бъде добре в държавата, в която живееш е необходимо усилна работа, спазване на закона и НИКАКЪВ комунизъм.
“Рашисткото обединение” не е от вчера.
Къде е златната книга на общината Ньой.
ПАМЕТ БЪЛГАРСКА: Генерал Никола Жеков
След 9.9.1944г.
комунистите “изгубиха”
златната книга на общината Ньой.
Покрай отбелязването на 100-годишнината от подписването на Ньойския мирен договор, научих за една интересна случка,
която поне за мен бе неизвестна до този момент.
На 23 юли 1940 г. генерал Никола Жеков, командващият армията ни през Първата световна война е поканен да се разпише в златната книга на кметството на Ньойи сюр Сен,
а българският флаг е издигнат от военна част пред него, в символичен акт за възстановяване на честта на България и отхвърляне на мирния договор
подписан 21 години по-рано на същото място
Денонсиране на Ньойския договор
На 23 юли 1940 г., след като неочаквано за Третия Райх и Царство България Мусолини започва Балканска кампания,
по покана на Адолф Хитлер генерал Никола Жеков (главнокомандващ Българската армия през Първата световна война)
посещава Западния фронт от Първата и Втората световна война.
Същия ден Жеков е официално приет от военния комендант пред кметството на Ньой,
и пред построената специално за целта на посещението почетна войскова част е издигнато българското знаме,
а в залата в която е извършено унижението на България, командващият Българската армия в предходната световна война се разписва в Златната книга на общината.
С този външно манифестиран акт, започва реабилитацията на българската войнска чест след поражението от 1918 г.
със сключването на Солунското примирие на Солунския фронт.
На 7 юли 1940 г., след като на запад е установен нов ред, старият български цар Фердинанд I пише на фюрера:
„ … Поради това аз моля в името на падналите през световната война под мое командване храбри български войници,
и от името на моя тогава така тежко пострадал български народ, който гледа на мене като на единствения виновник за тогавашната катастрофа
и нейните по-нататъшни последствия, да бъде поправена неправдата, нанесена на България от Антантата. “
На писмото на Фердинанд, Хитлер отговаря сдържано:
„ … По отношение на останалото съдържание на двете писма … ще кажа, че съм хранил винаги големи симпатии към българските претенции за ревизия.
Може би не е далеч времето, когато те ще намерят своето осъществяване …
Ето какво разказва за случката самият генерал Жеков:
„Ще ви кажа само онова, което е от най-голям интерес и за вас, което беше от голям интерес и за мене, което силно ме развълнува и зарадва.
То е, че германците туриха в моята програма да отида непременно и в Ньой.
И германците не само с готовност възприеха това мое желание да отида в Ньой, но подготвиха и едно, макар и скромно, тържество, което ме трогваше до сълзи.
Сами германците вземаха мерки да се издигне българското знаме над общината в Ньой, наред с германското.
В деня когато тръгнах от Париж за Ньой – Ньой също е в парижката област, но то е едно предградие, отдалечено от центъра на Париж –
бях придружен от помощник-коменданта на Париж, генерал от пехотата Призен.
Пътьом към Ньойи мислех за много работи.
Тогава си спомних как беше приета нашата делегация при преговорите за мир.
Мислих за думите на Клемансо.
Мислих и за всичко друго, което гнетеше моята душа.
Всичко това го преживявах като един спомен, който вече ще намери удовлетворение в предстоящите моменти.
Генералът, който ме придружаваше, като че ли отгада моята мисъл и ми каза:
– Екселенц! Чака ви приятна изненада!
Стигаме на площада пред общината в Ньойи.
Бях посрещнат от почетна рота.
Музиката засвири „Шуми Марица“, а в това време българското знаме се издигна над Ньойската община (бурни ръкопляскания и викове „браво!“).
Трогателен момент!
В този миг аз се почувствах щастлив както никога от Световната война насам.
Изпитах …… чувство на благодарност към всички онези добродетели, които ние проявихме на бойните полета,
които и сега се признават от нашите тогавашни съюзници и за тия наши добродетели сега се отдава дължимата чест в лицето на тогавашния главнокомандващ
(бурни ръкопляскания).
След това, разбира се, приех почетната рота с надлежния церемониал – знаете как става това.
След това генералът ме покани да се кача горе, в залата на кметството на Ньойи, за да ми предаде един малък подарък.
Чели сте вече във вестниците за това нещо, макар и бегло.
Той ми предаде златната книга на общината Ньой.
В нея са се разписвали всички, които са посещавали тая община.
Най-накрая, на последната от всички изписани страници на тая книга, беше написано на немски език, че Ньойиският договор,
с който България бе обвързана след Световната война, е вече мъртъв, че това остава вече един мрачен спомен за историята на България и т.н.
Генералът ми каза:
– „Тая книга става вече притежание на вашия музей“.
Аз подписах последен тая книга.
Това ме развълнува извънредно много (ръкопляскания).
И всеки българин, разбира се, би бил развълнуван като мене.
Приех тая книга с чувство на благодарност.
После, когато излязох вън, пред ротата и пред публиката, казах няколко думи и в знак на благодарност
прегърнах и целунах генерала от страна на България и от страна на българското войнство (бурни ръкопляскания).“
“Впечатления от обиколката на бойните полета на Западния фронт през 1940 година”. история бг
Г-н Инджев, Вие ме подсетихте за един стар соц виц, както и за книгата на Георги Марков “Когато часовниците са спрели”. Защото, уви, в нашата мила Родина, часовниците са все така спрели.
А вица е следният:
Един началник се скарал на един служител, че ходи с измачкани дрехи на работа, на което служителят отвърнал: “Шефе, пускам телевизора и денонощно ми говорят за Ленин, пускам радиото, пак за Ленин, страх ме е да включа ютията…”
Няма “идеология” , единственото идолопоклонничество в БКПь са деньгите, ДЕНЬГИте, и в мирь и в бой!
Рублопотокът е основното за селяндурските шумкарски “пролетарий” от селските мандри на царство България .
И самият агенть Гоцье идва от крайно десният левашки нацистки ОКЗНИ, болшевишкият терористичен комсомол на БКП!
И щом той е там, няма как да има нещо друго освен дивашки рашизъм и терористичен болшевизъм, движен от първично рублоядство, и всички други му пригласят , защото той внесе разкол в БКП, заради примитивното си селяндурско его, дори още докато беше резиденть на НРБ и “обединитель” на нацията. Същото направиха за ОДС Кобурга и бокоТИКВАТА, 10 години преди сирищнишкия архарски ловец !
И сега шутовете на бокоТИКВАТА словоблудстват , че Радев е “създал” ПП , но в същото време мълчат за тъмните криминални основи на ГЕРБ, макар и да се крият зад “германските фондации” , и зад смокиновият лист “сдс”!
Така , че коЙалицията ГЕРБ-сдс не се различава от коалицията от партии около ПП!
Но боковите щърбели , се присмиват на харвардските хърбели , макар и да не се различават , напротив боковите дупетати не могат дори да се сравняват с депутатите от ПП.
Но рублоядите от Банкя и Сирищник не могат да строят и да обединяват, те могат да само себично да “усвояват”!
Няма ли деньги и келепир , няма да съществуват дори техните “партии”! Те са просто вождь и генераль!
П.П.
На 3 септември 1944 г. Никола Жеков емигрира в Нацистка Германия.
Предвиждайки кървавата комунистическа вакханалия след 9.9.1944г.
На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност.
ДС е още неукрепнала и не може да изпълнява мокри поръчки в чужбина.
Както години по-късно убива журналиста Георги Марков в Лондон.
Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария.
На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей костница в София.
– новите леви чмобики
https://daniivanov.blogspot.com/2022/11/blog-post_457.html
… а новите “лади” свършили
Към Иванка:
Вие се шегувате, но някои от вицовете си бяха родени от самите тъпанари от пропагандата, които просто не разбираха тъпотата си. На сградата на цирка в София пишеше ” 40 годни социалистически цирк”.
На фасадата на комбината “Димитър Благоев”, където се помещаваше “Работническо дело” ( и не само) имаше огромен транспарант “ДЕЛА, ДЕЛА И ПАК ДЕЛА”, цитат от Живков, който звучеше най-малкото двусмислено, когато се шушукаше за някакви засекретени дела срещу корумпирани червени чорбаджии.
Но най-много се оляха със 100 годишнината Ленин и всякакви изблици от рода на “Ленин е във всеки дом” или други подобни идиотщини. Дори и праведни комунисти се подсмихваха под мустак…
Лично съм носил като гимназист лозунг на 7 ноември заедно с още трима съученика, на който пишеше с големи букви ” Да живее дружбата с албанския народ” – в годините, когато Албания беше заклеймена като маоистка и ревизионистична държава. Не помня със сигурност, но май дори нямахме дипломатически отношения. “Цивилни интелектуалци” дотърчаха и ни взеха лозунга буквално метри преди да преминем пред мавзолея и го скриха нейде към ул. “Малко търново”. Така и не разбрахме защо ни бяха връчили такъв лозунг, на който хората се смееха, минавайки покрай нас в центъра на София. Питах после и баща ми вкъщи и той само сви озадачено рамене.
И понеже обичах каламбурите открай време, правейки се на интересен, скандирах пред мавзолея сред крясъците ( т.е. не се чуваше) ” Смърт на империализма и неговите врагове”, ” Да живее международното положение” и пр. смешки, които си разменяхме в компания от приятели.
На последната манифестация в живота ми като ученик се “изхитрих” точно пред мавзолея да изобразя в строя “моряшка походка” и с изкълчена физиономия като бавно развиващ се да махам към трибуната с подвикване “вуйчо, вуйчо”. Някой ме настъпи и си загубих едната обувка. Околните обаче се превиваха от смях…Един мой стар приятел, който ме беше научил да свиря на китара и до днес ми припомня този епизод, за който му разказах, изигравайки сценката отново ( той вече беше в друга гимназия).
Младежки работи, да не си помисли някой, че си приписвам дисидентство…
Освен обединение в ляво имаме и финтове в “дясно”.
Четох във фейса, че група гербджии внесли преди дни закон за декомунизация като идеята им е пред всички обществени сгради да пище,че комунистическият режим е престъпен. Дотук добре, но какво се случва с МОЧА , името на 36 училище в София, което в момента е м. горки с директор гербаджийка и т.н. Пак финтове на шмекери “антикомунисти”.
RICOшетниковь
Георги Първанов? . . . излиза на политическата сцена през 1989 като учредител на крайно националистическата организация „Общонароден комитет за защита на националните интереси”.1994 г. става заместник на печално известния председател на БСП Жан Виденов.. . Първанов печели(президентските избори), още повече че вицепрезидент му е близкият до ДПС Ангел Марин. На първия тур ДПС гласува за Ренета Инджова(!!) и на втория – за Първанов. И разликата вече става 8%. Дали това е решаващо при 54 на 46% за социалиста кажете вие.На следващите президентски избори Борисов отказва да се кандидатира, защото така е обещал – да не пречи на Първанов . . . Бриго Аспарухов потвърди, че лично е въздействал за назначаването на Борисов за гл.секретар на МВР по препоръка на Първанов. Така че връзката между Борисов и Първанов е доста стара. Още след избирането му за президент един от първите укази на Първанов е за присвояване на генералско звание на Борисов, а само 2 години по-късно го прави генерал-лейтенант. . . На 19 септ.2005 след симулиран конфликт с тогавашния МВР министър Румен Петков , Борисов е освободен … ако беше освободен 10 дни по-късно нямаше да може да се кандидатира за кмет на София.Борисов става кмет на София. Първи го поздравява Първанов. Независимо, че той вече структурира открито нова дясна партия – очевидно противник на БСП. Новият кмет търси подкрепата за лобиране пред кабинета на Станишев главно чрез Първанов – и за кризата с боклука и за преференции при получаване на проекти. . . проектът ГЕРБ е консултиран предварително с Първанов. Дори президентът му е бабувал (вж Ив.Бакалов,В сянката на Борисов,2011). Това потвърждава и Т.Тошев в кн.”Лъжата-Бойко, Георги и разни негодници”, където цитира диалог между Борисов и Първанов: „Винаги съм те обичал” и отговорът на президента тогава: „И аз те харесвам, за това винаги съм ти помагал”. Очевидно от общите им ловни излети, общите приятели (Валентин Златев) и общи бизнес интереси (Мишо Бирата). . . . Да броим ли интервютата на Борисов, възхваляващи Първанов: „Първанов е стабилизиращ фактор”, „Недостатък ли е, че си вярваме с Първанов”, „Аз и Първанов идваме от улицата”, „Първанов е най-добрия български политик” и т.н. След като Първанов така усилено бабува на ГЕРБ, не е ли логично сега Борисов да бабува на АБВ на Първанов, още повече, че двамата се обичат, харесват и си вярват? . . . Създаването на нова лява партия, при това особено близка с новата дясна партия, е сериозна предпоставка за подмяна на цялостната представа за българското политическо пространство. . . . Представете си широко рекламираната коалиция между ГЕРБ на Борисов (дясна по етикет) и АБВ на Първанов (лява по етикет). Точно подобие на коалицията например в Германия между християндемократи и социалдемократи. Точно такава по опаковка и коренно различна по същност. А целта на АБВ и духовния й баща е точно такава. Защо Първанов (5 години председател на БСП и 10 години президент, издигнат и избран от БСП) не се бори вътре в БСП, например като Кадиев? Защо АБВ тръгна като гражданско обединение (като НДСВ и ГЕРБ), а завършва като политическа партия?
Все пак – ако Първанов е социалист, то без съмнение и Борисов е християндемократ. А това несъмнено е невярно твърдение, нали и на вас така ли ви изглежда? Не ви ли прилича на двуликия Янус?(ttps://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-59/2717-borisov-kato-parvanov-ili-za-koalitsiyata-misho-birata.html)
https://e-vestnik.bg/19679/dramite-v-bsp-i-kombinata-na-parvanov-i-borisov/
Koмунягите не са в състояние да разберат какво (трябва) да правят. Това, защото по времето на „комунизма“ им диктуваха действията директно от Кремъл. Сега обаче постоянната и контролирана „връзка“ от там е прекъсната. Няма никакво (или поне постоянно) нареждане какво да се прави. Всеки мисли, че трябва да е на чело на властта и изпада в недоумение, когато в крайна сметка научава, че Решетников е избрал Борисов, вместо Нинова, Станишев… или не знам кой си комунистически некадърник. Поради това, мислейки, че са призвани, си създаваха партийки с надеждата да получат одобрение и с това някакво одобряващо ги мнозинство. Както се вижда, всички се движат в диапазона на някакви едноцифрени проценти, които като факт се дължат на приятелски избор от тогавашните времена, когато негодяите са се подкрепяли за да вършат гадостите си.
Виждайки немощта си, сега им остава единствената възможност да се съюзят отново, с надеждата да станат повече. Повече, но за тяхно съжаление сборът поради естествена отсявка ще продължава да намалява.
Дори от руският пример виждат, че скътаните „спечелени“ от продажничество и руско подлизурство рубли (преведени в западна валута) много по-сигурно се харчат и кътат на запад, отколкото в руския сектор. Точно поради това, ще трябва да се простят с някогашният си работодател и закрилник. Него едва ли ще го има дълго.
Дал ни Господ и хвала Украине!
Към
よ
30.11.2022 в 18:54:
И г-н Инджев е описал същността на агенть Гоцье и агент Буда в своите книги ” Президент на РБ” и “Премиер на РБ” , също има доста за Винету и в разследващият сайт Биволъ.
Но едва ли в началото двамата са имали възможност да си помагат , защото техните партии са проекти на задкулисни и мутренски интереси, особено при монтирането им като генсек на МВР, и за Президент на НРБ!
Това ги прави зависими от тези интереси , отколкото тяхното “приятелство” , а тези интереси са доста близки , както се вижда от липсата на някакви съществени противоречия между тях ,и особено при втория мандат на Гоцье и първия мандат на Буда, когато даже Първанов подари на Буда над 15 мажоритарни депутата, а пък Буда му правеше услуги, като “Ало, Ваньо!”.
Но едва ли АБВ може да бъде някаква патерица за ГЕРБ, и затова Буда няма голяма полза да го подкрепя, дори спрямо други популистки проекти , особено от путлериотите, през втория и третия мандат на Винету! И затова Винету по-скоро иска, и искаше , да купи БКП, а не АБВ. И може Винету да използва АБВ за тази цел!
Както се казва Буда раздава , а не дарява. Порции, разбира се!
А пък от друга страна, едва ли и Гоцье е имал толкова голямо желание и ресурсите да “помага” сериозно на Винету при създаването на ГЕРБ.
При тях няма много политика , нито “социална” , нито “християндемократична”, просто ги за използват, като популизъм за личните си цели и офшорки .
Другарите винаги са били царе на идиотските лозунги. “yчение и труд, жизнерадост и дръзновение”, “eфективност и качество, качество и ефективност”… Bсе в този стил излезе алтернативният лозунг на последния (14-ти?) конгрес на БКП: “e_ало си е майката, майката си е е_ало”.
И сори за офтопика, но да чуем и Христо Иванов (1:47:04-2:03:07): https://play.nova.bg/video/zdravei-bulgariya/season-13/zdravei-2022-11-29/610824
Пак от онова време: Всеки носи кръста си, а иван славков се носи на гърба на тъста си.
@Видьо Видев,
Не се чудете, че “златната книга” на Ньой липсва в музеите на Задунайския Милиционерстан. Та на 11.09.1944 изчезва златният резерв, валутният резерв, розовото масло и неприкосновения запас от тютюни. Плюс неизвестно и до днес количество музейни експонати, църковна утвар и древни ръкописи. Познайте от 3 пъти в коя посока са извозени…
И от Сергей Довлатов:
— Лучший из лучших удостоится поездки на Запад, в ГДР.
— Логично. А худший из худших — на Восток?
— Что вы этим хотите сказать?
— Ничего. Я пошутил.
Пак от С. Довлатов:
Был у меня в Одессе знакомый поэт и спортсмен Лёня Мак.
И вот он решил бежать за границу. Переплыть Чёрное море и сдаться турецкому командованию.
Мак очень серьезно готовился к побегу. Купил презервативы. Наполнил их шоколадом. Взял грелку с питьевой водой.
И вот приходит он на берег моря. Снимает футболку и джинсы. Плывёт. Удаляется от берега. Милю проплыл, вторую…
Потом он мне рассказывал:
— Я вдруг подумал: джинсы жалко! Я ведь за них сто шестьдесят рублей уплатил. Хоть бы подарил кому-нибудь… Плыву и всё об этом думаю. Наконец повернул обратно. А через год уехал по израильскому вызову
Пак от Довлатов:
Вариант рекламного плаката — «Летайте самолётами Аэрофлота!». И в центре — портрет невозвращенца Барышникова.
През 1974 г. Михаил Баришников остава в Торонто по време на гастрол на балета на тогавашния Кировски (днес Мариински) театър и много скоро след това заминава за Ню Йорк.
RICOшетниковь,
първанов не печели избори, а му ги печелят, а от борисов направиха медиен “политик” и той се “раздава”- както се казва и чекмеджетата работят за него . . . та, и борисов и гоцепърванов са марионетки на едно и също КГБ-заДкулиСие и ПАРИТЕ ИМ НЕ СА ТЯХНИ – НЯМА ОПЦИИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНИ РЕШЕНИЯ , които касаят независимостта на губернията ни – в таZи Zавиимост на туземните руски еничери няма опция:”отказвам се” – самоубиваш се или те самоубиват – а в дуото борисов/първанов – гоце е по-главния авджия – борисов е “талантлив” , но с криминално досие , а го държат с възродителната му активна спецоперация и не само – а първанов “координира” и слвчотрифунов – ловжийската дружинка . . .
RICOшетниковь,
“… Може би не е далеч времето, когато те(бълг.претенции) ще намерят своето осъществяване …” ще си е все ”може”, ама не ”би” , докато не научат българите че, намесата на русия в историческия път на народа ни е Zлокачествена и не я откажат завинаги – това, което казва Арестович за днешното украинско “идитенахуй” на руские е 1:1 с нашите спечелени битки, изгубени войни и погроми – сега те се бият и за нас – затова мръснишки матрьошките тук ни държат срещу украйна с позора с бежанците,оръжието, сега с генераторите – истината е, че винаги, когато българите са знаели, че русия е враг, са печелили войните си – 1. султанския закон за автономната Екзархийска България; 2.Съединението с Източна Румелия; 3. България на европейската полит. карта при Стамболов; 4.руско-българската война 1915.;;5.необратимото насочване на България към ЕС само за 4-те години управление на ОДС и то след 2 фалита на държавата само за 7 години – рекорд дори и за соцколония … за украинското:ВО – в 16:16 мин ТУК
– елитът, който имаме днес, хората, които днес държат властта и парите, е изключително просташки … у нас има новобогаташи, има простаци, има хора, които не знаят как се живее в града второ или трето поколение. Има хора, които са дърво без корен. Това го дължим на великолепното наследство на 1944 … за избиването на елитите до (само)отстраняването им от обществения разговор – https://bnr.bg/hristobotev/post/101727117/manol-glishev
*Иван Костов: Няма я политическата визия за България. Или по-точно – визията е несподелена от мнозинството български граждани. В обществото няма консолидирано мнозинство, което иска непременно България да има демокрация . . . у нас няма онзи баланс, който прави наказуеми тези, които нарушават законите и преминават отвъд границата им – това разбиране очевидно не се споделя от голямото мнозинство, защото виждаме обществото какво излъчва в парламента. От друга страна, ние се намираме пред едно сериозно предизвикателство, а именно – войната в Украйна, което трябва да консолидира българската нация, както консолидира западните нации, но и това не виждаме да се случва . . .
Към
よ:
Точно това казвам и аз , нито Гоцье, нито Винету са печелили избори, те са само фасада на гасударите си.. Ако са си правили услуги , то това е само страничен ефект от проституцията им!
Бившият шеф на “Роскосмос” и куратор на руския военнопромишлен комплекс Дмитрий Рогозин, който от известно време е в Донбас с кодово име “Сармат”, е изцяло екипиран с облекло и оръжие на НАТО, забелязаха руските военни кореспонденти в Telegram и изразиха недоволството си от този “непатриотичен” факт.
Военните кореспонденти недоумяват защо Рогозин не използва руския комплект бойна екипировка “Ратник”, който той похвали и поиска да бъде въведен в експлоатация още през 2013 г.
Нашистите сигурно имат логично обяснение.
В България след 10.11.1989г. се навъдиха стотици партии. Единствената партия, която изквича на умряло за откраднат членски внос от отговорен другар е БСП.
Много комуняги станаха милионери след грабежа на спестяванията на българския народ в банките през 1996г. и 1997г. по времето на правителството на Жан Виденов и Георги Първанов, като фалираха 15 банки.
Функционери на БСП омаловажиха кражбата на членския внос с факта, че се касае за хиляди левове и техният другар не е станал милионер, вследствие на тази специална операция. Естествено народната милиция каза пас по този случай.