Уважаемият коментатор Павел Тинков днес написа кратко онова, което от много дълго време се каня да напиша относно караницата в (условно казано) дясното пространство на публично ниво. Включително в този блог.
“Прави ми впечатление, че и по този казус ( коя дата да замени 3 март -бел. ИИ) тонът се изостря, появяват се нелицеприятни квалификации и лични нападки. Пак ли демократи, антикомунисти, десни, русофоби и пр. ще се хванем за гушите. Представям си как някой “умник” ще спретне и референдум, съдържащ петте предъвквани опции – нищо чудно трети март да спечели с 21%!
Но така е, когато водещите политици, вместо да водят, се ослушват за хорското мнение, кой какво ще им подшушне и как да се мине “со кротце и со благо”.
Преди четири години в своите “Приоритети” се обявих за 24, май. Съображенията си предпочитам да запазя за себе си. Днес публично се отказвам от избора си. Защото правилният въпрос не е на коя дата да бъде честван националният ни празник, а датата да не е трети март!
А политическите ни водачи публично, мощно и категорично да си свършат работата и да сведат опциите до две”.
Наистина от години се опитвам да обясня именно на съмишлениците по основни политически теми, че приятелският огън е възможно най-неприятелското упражнение и е в полза на неприятелите. Въздържам се да обяснявам непрекъснато очевидното, но сега се възползвам от коментара на г-н Тинков, с когото се познаваме от общи протести пред МОЧА, за да обясня на най-упоритите провокатори на междуособици в блога защо не са добре дошли.
Нямам проблем с откровените врази. Те са лесни. Не си правят труда да се легендират като приятели, съмишленици, че и ласкатели понякога, за да се наложат в един момент с някаква своя фикс идея, предизвиквайки съзнателно поредната караница между коментатори със сходни възгледи по основните въпроси на нашето време. Когато такива замахнат с брадвата, с лекота ги отстрелвам като в онази хумористична сцена от “Индиана Джоунс”, в която Харисън Форд отговаря с небрежен изстрел срещу агресията на един агресивен майстор на бойните изкуства, заплашващ да го пребие по всички правила на юмручния бой, придружен със съответните ритници.
Друго нещо са съмишлениците, които действат като в друга смешка от вица за жената, която била като ураган, който…накрая ти отнася къщата. То не са лозунги, клетви срещу комунистите и рашистите, с които (някои от тях) се легитимират, след което започват постепенно и за друго да претендират, убедени ( за себе си), че са успели да се “бетонират”.
Сред тази група коментатори (не само в този блог) със сигурност има искрено вярващи в своята правота дълговременни участници във форума, но и откровени провокатори. Какво мога да направя, за да ги отлича един от друг и да не допусна нечия мания да доминира блога ми да окупира?
Нямам голям избор. Или се “подчинявам” безропотно и предоставям личната си платформа за целите на провокаторите, или ги премествам на същото място, в което отиват откровените брътвежи на разни невежи. В коша за отпадъци. Някой трябва да чисти, все пак.
В резултат на което уязвените активни борци против комунизма и рашизма, убедени в правото си да си разиграват коня на моя територия ( защо изобщо я ползват, да си изберат друг терен!) се нахвърлят с обвинения какъв съм цензор, тоталирист, комунист-какъвто винаги са знаели, че съм, но дълго време са потискали в себе си това свое прозрение (презрение) само и само да се разпореждат в ivo.bg.
Точно сред тази категория обидени натрапници се разкриват какви ли не екземпляри, дълго мимикрирали като хрисими ругатели на общия ни враг. Изригват срещу личността ми с безброй обиди. Нападат дори съпругата ми, децата ми. Обявяват ме за “тъпунгер”, “педофил”, “глупак”. Ровят назад във времето, за да ме хванат в някакво противоречие и ми измислят небивали “биографични” подробности ( защото биографичните ми недостатъци вече не им стигат, за да ме очернят с нарастваща злоба).
С една дума, “ваклите овчици” от нашето стадо се превръщат в свине. Ни повече, ни по-малко. Ако пусна за публична употреба свинщните, с които тези ощипани моми ме заливат, ще се убедите сами. Но ги спестявам на достопочтената публика, заради която си правя труда да напиша тази реплика.
Не ми е известно някой от същите да приел моето стандартно предложение да се оплаче от мен другаде, където ще го приемат с овации като решила да забремнее на всяка цена жена в овулация.
За какво говори това? Нека нормалните хора сами преценят. Според мен има две възможности: или страдат от някаква фиксация, свързана с личността ми, или просто изпълняват поставени задачи. Повече ми прилича на чиста лудост, но да не натрапвам мнението си.
Перфектен текст но имам “обосновани съмнения”, че визираните, верни на егото си, ще въздъхнат облекчено: Това не се отнася за мен” и ще продължат на мах пъкленото си дело.
Долнатта статия е на съвеЦки или по фактическия автор на темата-Павел Тинков-на уралският диалект на българския. Btw, сърце на място за гореописаните виртуални персони да открият и по мен “приятелски огън”. Без дори да прочетат ред от постнатото.
https://sapojnik.livejournal.com/4378509.html#comments
Към Georgi Nikolov:
Нямаш представа колко грешиш. Вече започнаха да се разпознават и да реагират по обичайния начин.
Твърдя. Докато 06.09 не стане национален празник, българския народ ще бъде разделен.
Напълно подкрепям, Стопанино, и за “приятелския огън”, и за коментара на колегата съфорумец Павел Тинков (шапо, г-н Тинков).
И най-паче за политиците-неводачи, дето се ослушват какъв ще е рейтингът, вместо да си вършат работата, за която сме ги избрали. И с позволение, пускам един оф-топик от друг сайт, ма много актуален:
“За успешен министър на МВнР не стига да гледаш като вакла деспина от Манасиевата хроника. Трябва да реагираш на агресивните изцепки на имперския зам.-председател на парламента ИМ, поне с изявление, нон-пейпър или протестна нота до посланик мутрофановна. Да не говорим, че е добре да уволниш руZките агенти и хората с ДС картончета в МВнР, що още ги хрантутим с данъците си. Няма ли кой да го обясни на г-жа мара х. димовна?”
Респект!
Уважаеми, господин ИНДЖЕВ!
Само напомням – цензурата не е мръсна дума…
С риск да прозвуча самонадеяно и нахално, ще си позволя да предложа като начало:
1. Ограничаване броя на постингите от един автор към Ваша статия;
2. Ограничаване обема на коментара от един автор /напоследък блогът Ви е нападнат от дежурни коментатори, страдащи от логория/; нека поне коментарът да не е съизмерим по обем със статията Ви.
3. Елиминиране на постинги, съдържащи: лични нападки, квалификации и откровени обиди, досадни клишета и кухо звучащи от безкрайно повтаряне пасажи.
Прося извинение за дързостта!
С уважение!
… напомня онова: Дайте мне его хоть за горло подержать! — от един стар забравен филм (https://www.youtube.com/watch?v=Lo7-4_z1GJc)
… а, отвоюването на превзетата ни държава ще върви като освобождаването на окупираните украински територии, та това е само началото и битката не е само за ясни стратегически приоритети , а с нас самите
– от 9:36 мин ТУК
към: Georgi Nikolov
26.07.2023 в 15:22
като оставим настрани серията рашън-ужасии в регистъра на сайта, отбелязвам тричасовото видео за юбилея на тамбовската ОПГ.
в интервала 1 час 00мин. до 1час 04 мин. е любовната изява на НЕВЗОРОВ към едноръкия бос на групировката. интересен момент!
чел съм и друг път този ресурс, но което прегледах днес / защото постнахте линка /, беше като плуване в токсична гной без неопрен – рашистката реалност и рашисткото мислене…малцина ще се гмурнат там, предимно заради езиковата бариера + неумението да ползват машинния превод…и по-добре, наверно…защото от мисловната субстанция на мордора се излъчва “утешителното желание” да унищожат човечеството – просто, защото са уверени, че го могат…бих допълнил: и защото човечеството ТЪПО ЩЕ ГО ПОЗВОЛИ! / вместо превантивно да унищожи зануляващо този раков тумор върху планетата…/
@климатик
пуснал съм линк към конкретна статия. Толкоз. Коментирайте нея. Останалото си е ваш проблем. Нито ме интересува, нито имам време за губене.
Кой разбрал-разбрал.
Павле, незабравимият, Големият Стамбо ни остави 1:1 същите завети. На два пъти ги припомних. Не помога. Бас ловя, че творците на чаршафите, дори статиите на Иво, в най-добрият случай ги минават по диагонала а самите творения често явно са плод на “домашни загатовки”. Не съм оптимист.
Nothing compares to you …
Вътревидовите борби са по-брутални от междувидовите. И по боли.
Иво, продължавайте да ни радвате с коментари за събития , засягащи Родината ни !!! Това е най-важното !!! Благодаря Ви !!!
Да, интересно. Аз лично за това избягвам да коментирам всяка една статия. Не е, като да нямам мнение, но и няма нужда да бъда “на всяка манджа мерудия” или да налагам своето мнение на всяка цена. Още по-малко пък искам да бъда блокиран. Истината, както винаги, е някъде по средата. Все пак това е Интернет и хората много често могат да бъдат разбирани погрешно. Моя съвет към всички е да не се взимат твърде на сериозно.
Към Р1:
Позволявам си да репликирам, че има случаи, когато истината е безспорна и няма среда. Както в случая с агресията срещу Украйна. Тъкмо търсенето на “средата” е основната опорна точка на рашистката пропаганда у нас.
До Иво Инджев
Не съм млад (много ми се иска) но, все още не съм и толкова стар. Останал ми е дълбок спомен от един стар телевизор “Опера” – черно бял. Имаше репортажи от Бейрут. Вие ги снимахте, други го транслираха. Убеден съм, че е било не особено приятно за Вас, като преживяване. Отне ми време, да започна да го осмислям. Две години след Август 1987 г. за мен. Сигурен съм, че ме разбирате. “Приятелският огън” е най гадното, но той винаги се дължи на изплашени войници, объркани командващи и слабо разузнаване. Разбира се, има и други случаи.. но за тях не сега. Води се шибана, гадна, противна война !!! Кошчето за боклук на десктопа, не стои случайно. Дори и да попадна там, няма място за сърдитни.
С уважение,
към Иво Инджев:
“Тъкмо търсенето на “средата” е основната опорна точка на рашистката пропаганда у нас.”
Напълно съм съгласен с Вас! Буда е казал нещо мъдро: “Има три неща, които не могат да бъдат скрити – Слънцето, Луната и Истината!
“Средата” е обтекаема и често пъти се използва целенасочено
Към Иво Колев:
Малка корекция: моите репортажи от Бейрут бяха по телефона. Не съм имал възможност да ги изпращам заснети в онова време, когато западните колеги вече разпространяваха заснети репортажи по сателит, аз си траках на праисторическия телекс.
Иначе “приятелският огън” в Ливан си беше гражданска война. Но най-неприятните ситуации, в които съм изпадал, са били свързани с “приятели” като сирийците, и “полуприятели” като иранските им съюзници сред шиитските милиции и терористи.
Така че,да, напатил съм се от “приятели”.
Благодаря, че ми отделихте време за отговор господин Инджев.
С уважение,