Интернет не е интернат за изоставащи вождове без естествен интелект

Интернет ми припомни старата, но правдоподобна шега, че хората са създадени неравни, но господин Колт ги е изравнил. Или по-точно “Господ създаде хората, Колт ги направи равни”.

В наши дни интернет играе подобна роля в изравняването на възможностите за комуникация и събиране на информация.

Следващият скок в същата посока се дължи вече на изкуствения интелект, от чието настъпление мнозина, включително авторитетни интелектуалци, се боят заради възможните негативи от неговото безконтролно развитие.

Дали не става дума за ревност, че “обикновените хора” могат лесно да научават факти, които са били достъпни при предишните поколения само за високо образованите хора? 

Например БТА се гордееше със своята Справочна редакция, с чиято помощ работещите там журналисти имаха привилегията да научават и потвърждават събирани с десетилетия и подреждани в архива като писмени данни знания за света и България. До тях обикновеният потребител на информация нямаше достъп. 

Съдържанието на тази натрупана информация, макар и дигитализирана междувременно, си остава ценно като натрупан капитал, но се оказ(в)а засенчено от възможностите на изкуствения интелект, достъпът до който вече не е привилегия за шепа професионалисти.  

Страховете от отприщването възможностите на ИИ за негативни цели спрямо човечеството имат своите основания, но въпросът отново стои по подобен начин, както е било с опасенията при прехода от писмено слово към неговото озвучаване и онагледяване от радиото, киното и телевизията, както от неговото аудио и видео съхраняване и разпространяване. Писменото слово, както знаем, не само не беше омаловажено и потиснато, но процъфтя още повече в дигиталната епоха.

Но..

В днешно време разликата между всички, които иначе имат равен достъп до ИИ, личи по-малко при писменото слово, отколкото  в говоримия вариант. Всеки може да препише, да изплагиатства, писмено, но речта в режим на импровизация е тази, която показва естественият интелект.

Такава ми изглежда причината плеяда български политици, при това сред водещите за страната, да избягват да бъдат”изпитвани” под формата на истинско журналистическо и неконтролирано от предварителни уговорки интервю. В момента, когато Първанов стана президент, спря да посещава студиото ми на интервюиращ. Така се държаха Сакскобургготски, Доган, Пеевски, “късният Борисов” в качеството на премиер и собственик на ГЕРБ. Днес по техните стъпки марширува Радэв.

С други думи, нашият управляващ “елит” от години си признава косвено за дефицитите на естествения си интелект, които биха се проявили при необходимостта той да бъде мобилизиран без “подсказване” при пряк допир (а защо не и сблъсък) с една свободна журналистика- в случай, че й бъде позволено от същия този “елит” да се п(р)ояви.

“Храбрите” ни вождове предпочитат  да воюват политически все така с познатите им лъкове и стрели в епохата на Колта, т.е. когато дори интернет вече не е интернат за изоставащи и би проличало кой какъв естествен интелект има-няма, тъй като не може да скрие срамотиите си от хората.

За горното се подписвам.

Ваш Иво Инджев (ИИ)