Стискам палци Митрофанова да агитира този път за Йотовна

 

Местния фюрер на най-малката парламентарно промъкнала се партия се прояви днес именно като фюрер с претенцията, че никой негов последовател няма да гласува на балотажа за кандидата за президент Гюров. Явно в техните среди не е обидно фюрерът да смята своето войнство за покорна сбирщина от хора без собствено мнение. 

За някой моментната снимка на фашизоидното явление може да е някаква абстракция, но за други има елемент на “нещо лично”.

“Нищо лично” много често е лицемерен опит за разграничаване на личното мнение от нищо принципно. Лично и по различен начин със изпадал в конфронтация с четирима от петимата на снимката ( на БТА) от днес.

 

 

 

 

 

Първият от ляво наистина безличен депутат не знам вече кой мандат Светослав Тодоров, беше алфа мутрата след глутницата, изпратена от Варна от техния варненски фюрер да ми попречи да представя книгата си “Измамата Сан Стефано” на 6 март 2019 г. в библиотеката “Дора Габе” в центъра на Добрич.

Вторият, втори по ранг и в ОПГ (Организираната престъпна глутница) Цончо Ганев, ми налетя писмено след един концерт на Лили Иванова. Излъга във Фейсбук, че ме видял да ходя след американския посланик ( явно като форма на някакво позорно проамериканско поведение, според него). Посланикът изобщо не присъстваше на въпросния концерт, но за клеветника това нямаше значение.

Вождът им в центъра на снимката си правеше труда да лъже в мрежата какво съм бил излъгал при представянето на книгата си, лъжейки също, че той няма общо с хулиганското нападение. Същевременно часове след това изрази задоволство, че изявата ми били провалена, както очевидно са го заблудили неговите злополучни щурмоваци, чието намерение провалих с факта, че въпреки тях осъществих срещата си с гражданите. 

Същият разпасан “герой” също така се опитваше да ме уязви просташки с обида на възраст в социалните мрежи.  

Крайният вдясно Ангел Славчев сред крайнобесните на снимката е отдавнашен мой яростен опонент от времето на своите претенции за лидерство на протестите срещу проучванията за шистов газ, оркестрирани от “Газпром” в края на 2011 и началото на 2012 г.

Единственият, с когото не съм се се “срещал” лично на тепиха на политическия сблъсък е Петър Петров, любимо предложение на партията му за началнически пост в парламента в качеството му на юрист.   

Имам само един финален въпрос, споменавайки тази ОПГ: все така ли Митрофанова би гласувала за тези маргинали?

Не беше много отдавна времето, когато тя заяви, че би гласувала за Костадинов, ако има възможност.

Междувременно стана ясно, че той оглавява партийка, която с мъка се промъкна в парламента тази пролет и като такъв олицетворява нещо много, много различно от твърденията (на самата Митрофанова и на предхождащи я московски наместници в София), че 80 на сто от българите обичали Русия. 

Излиза, по тази логика, че обичат Русия, но мразят да им казват, вкл. от посолството й (ало, др. Фюрер, вземи си бележка, когато отказваш правото на хората да мислят сами!) за кого да гласуват. Оказа се, че мнението й има значение най-много за 4 процента от гласувалите българи на последните парламентарни избори. 

Стискам палци сега да призове да се гласува за Йотова!