Съдружниците Владимир и Доналд в намерението си да си поделят света (със санкцията на др. Си, ако има начин) губят избори след избори по света. Губи ли единият, автоматично е загуба и за другия.
След Армения, Молдова и Унгария същото се случи в Сърбия и Бразилия.
Да, в Бразилия също. Случаят заслужава малко повече внимание поради привидната му отдалеченост от нас.
Левият Лула да Силва превъзмогна изоставането си с малко на първия тур ( хм, интересно в българския контекст!) за да победи за 4-ти мандат и да обърка плановете на Тръмп да стане пълновластен надзирател на Латинска Америка като негов собствен заден двор, след като се разпорежда чрез свои малки подобия в Аржентина, Чили, Боливия, Еквадор, Колумбия, че и във Венецуела, където и без избори Тръмп триумфира (единственото място на континента, където рашисткия и тръмписткия интерес се сблъскаха челно, ако не броим предстоящото в Куба ).
В най-голямата по население, територия и икономика южноамериканска държава му объркаха хегемонистичните планове.
Ако някой се чуди какво му е хубавото на бразилския “октопод” ( лула на португалски е октопод), при положение, че е левичар, отговарям: той е рядък случай на левичар начело на добре работеща пазарна икономика. Левичарите като правило се провалят на този фронт. Не и той.
Бившият профсъюзен деец успя учудващо за целия свят да съчетае социалната политика в полза на бедните без ексцесии срещу бизнеса. В края на управлението му 20 милиона бразилци надскочиха чертата на бедността. Безработицата достигна исторически минимум. Данъчната му реформа не предизвика сътресения. Страната му не задлъжня. Инфлацията е минимална. Социалните плащания бяха обвързани със задължението децата да бедните да ходят на училище и на медицински прегледи. Федералните университети се удвоиха, включително в Севера, населен преобладаващо от чернокожи, където преди нямаше нито един университет. Разходите за наука се увеличиха до 1,2 от БВП (за сравнение в московията са 0,9 на сто).
“Октоподът” спази обещанието си да не нарушава договори с бизнеса. Изплати предсрочно дълга към МВФ. Не извърши никаква национализация. Сближи се със земеделските производители. Държавният аграрен институт Embrapa превърна бразилската савана в най-големия производител на соя в света. Компанията произвежда и пътнически самолети, които обикалят земното кълбо с произвеждания в страната етанол. Същевременно компанията Petrobras усвои дълбоките води на бразилския континентален шелф за добив на петрол и газ.
Отгоре на всичко Лула да Силва се отличава от обичайния профил на латиноамериканския левичар-екстремист, свързан с партизани или университетски фантазьори. Произхожда политически от редиците на стачниците в металургията от средата на 70-те години, а не от престъпните среди, обикновено свързани с левите на континента.
Щеше да бъде странно всички тези постижения на Бразилия като динамично развиваща се огромна държава да бъдат зачеркнати по идеологичски причини за радост на Доналд и приятеля му Владимир, който командва дивия капитализъм в Дивия Изток.
Не поставям акцента не върху загубата Вучич като ресурс на Доналд и Владимир в Сърбия. Там е ясно какво губят, макар и Вучич да не е сто процента слуга на двамата. Позволяваше си флуктуации, като износ на оръжие за Украйна чрез трети държави.
По-интересно е превръщането на Бразилия в провал на тръмпистко-путинисткия световен сговор. Тя само на пръв поглед изглежда изключение от общата картина на (конкретно) рашисткия геополитически провал, при който Бразилия е част от “антиимпериалистическия”, т.е. антизападния разговор в рамките на БРИКС. Защото по нито един съществен показател Бразилия не прилича на московията. Остава й да пребори престъпността като нерешена задача, за да може да бъде обявена за световен позитивен феномен и пример за подражание, какъвто в наши дни, уви, САЩ не са. Да не говорим за мракобесната по традиция московия.
Историята, разказана дотук, има “неочакван край”. Единствената надежда за някакъв малък светъл лъч в политиката на Владимир да овладява международни “капии” ( т.е. и на приятеля му Доналд) е уж натовският генерал, възседнал България, да утвърди властта си в центъра на Балканите.
Освен ако българите не се окажем малко бразилци, малко арменци, малко молдовци, малко унгарци, малко сърби в своето разбиране, че не бива да ставаме изключение от геополитическото правило на отстъплението на тръмпизма-путлеризма.
Г-н Инджев, много е интересно да споделите мнението си на опитен журналист за падането на Вучич.
Днес гледах много интересно интервю на Бойко Василев, който разказа някои странни и за много хора притеснителни неща за победилите “Студенти”. Всичко се решавало на тайни, конспиративни пленуми, сега напред излизат нови лица не-студенти. Стотици хора са организирали 2 години срещи и заседания (те ги наричали пленуми) в пълна конспирация. Ние сме балканци и знаем, че ако се съберат трима души, това е за дружина с предател. А сега сред стотици участници – няма изтичане и пробив? Тук, зад студентите, не прозира ли дългата ръка на сръбските тайни служби? Падането на Вучич не е ли просто мимикрия на стария режим и младите отново ли са употребени?
През цялото време няма информация за нова про-европейска ориентация на новото движение. Преди малко чета, че май не се обмисля промяна на проруската ориентация относно санкциите към Русия (не знам дали тази информация е вярна).
С нетърпение чакаме анализа на г-н Инджев!
Доналд Тръмп разчита на троянски коне, които да разлагат ЕС отвътре в негов интерес и в интерес на приятеля му Путин.
Такъв впрегатен троянски кон беше Орбан, за чието преизбиране Тръмп се беше ангажирал с персонално лобиране. Тръмп още разчита на Орбан и понастоящем му подготвя топло местенце като генерален секретар на ООН.
Новият впрегатен кон на Тръмп и Путин се очертава да бъде Мунчо Радев, който представя собствения си интерес за “интерес на България”. В негово лице България се бори за мир (за русский мир чрез капитулация на Украйна) и е единствената европейска страна, която одобри дизеловата сделка на Тръмп с Путин. Дори Фицо не го направи.
Така че Радев вече си е подсигурил тила добре. Провали ли се като премиер на българското простолюдие, ще бъде добре приет и много на запад, и много на изток – шапка на тояга.
Благодаря Ви!
Кажи на всички : – #КОЙ , и #КОИ са ти “приятелите”, за да знаят всичките – #КОЙ си и ти !
Оня гнусен и фалирал педофилски УРКА ДонкиЙ краZZноFFь не иска да има съюзници и приятели от Европа, Япония, Корея, Тайван, и дори от бившата метрополия Великобритания!
Но си има собствени таварищи и камаради, като – Хуйло, империЯлистическият генсекЬ СидзинпинЬ, корейският канибал – КимЬ и другите му подражатели по света, а и у нас!
Тук , в задунайският колониален бандитустан НРБь, всички геЙнералЬи , като бокоТИКВАТА и фатмака, искат да станат най-КРИВОверните тръмпЕРАСТи, от всичките!
А и техният магнитски сутеньор ДерибеЙлянЬ МулташкиЙ, и той се “прекръсти” , и от най-КРИВОверният “евроТО-атлантик” , стана най-КРИВОверният тръмпЕРАСТь ! Също както и другият мУтриархЬ – бокоТИКВАТА!
А преди това бяха и най-КРИВОверните орбанисти , преди техният братиньо Орбан да падне от власт.
Така че те винаги са с този , който им дава КЕЛЕПИРь.
Ако не е Хуйло, ще го замести Пуйло.
Ако не е Тръмпь, ще е някой Дръмпь, например!
За тях няма значение, кой ще им дава КЕЛЕПИРь в копанята им!
ОДИТЕ…….
Затова трябва да се гласува винаги срещу тях! И срещу техните казионни марионетки , като вицепрезидентката йотовНаЯ!
@ Роберт
Благодаря ви за коментара, и въпросите в него. Използвам възможността и аз да се присъединя към тях.
И една малка ремарка – ако помните, на митингите и шествията на студентите, охраната (или поне част от нея) бе поверена на т.нар. “ветерани” от войната (срещу Хърватска, Босна и Херцеговина и Косово). Сигурно тези ветерани не са били същите като онези, извършвали кланетата в Сребреница, примерно. Нали съм на прав път, г-н Караиванов?
Роберт,
Имаме основания да сме подозрителни…Вижте Богомил Бонев и Емануил Йорданов къде са сега политически…и ще разберете колко фалшив и измамен е бил целият ни псевдопреход!
Здравейте, Българин!
Не съм бил там, но не съм много сигурен. Баш ония симпатични ветерани може и да не са убивали цивилни в особено големи количества, но не са и осъждали убийствата. Например не всички червеноармейци са изнасилвали в Германия (не са били там), но повечето сигурно са завиждали.
Дано поне гореспоменатите сръбски ветерани да съжаляват към днешна дата (мака че на Балканите…). Ще приветствам всяко отклонение от пропутлерския курс на Сърбия, дори и неискрено…
Г-н Караиванов,
Благодаря ви за отговора!
И…пълна мобилизация за втория тур в неделя!
За Европейска България!